Четенето на брайлова азбука върху опаковката изисква докосване на предмети при пазаруване. Тази възможност спомага за независимост на незрящите в нормални времена. Сега обаче много хора със зрителни увреждания са загрижени за това, че трябва да докосват множество предмети, да ги приближават до очите си и да прекарват по-дълго време в потенциално натоварена с вируси среда.
Супермаркетите обикновено позволяват на служител да придружава лицето с увредено зрение в магазина. Сега обаче това би означавало, ако сте незрящ, да прекарате повече време в близък контакт с потенциален безсимптомен носител.
Социалното дистанциране е по-трудно за хората с намален слух, както и с лошо зрение. Далеч по-трудно е да чуете някой от разстояние два метра, отколкото от 50 см, и има тревожни информации за жестови преводачи на глухонеми, до които трудно се достига в здравните заведения .
Кели Карвър, мъж на около 50 години, който постепенно е загубил зрение поради пигментозен ретинит, разказва за социалното дистанциране при човек с бял бастун.
„Предполагам, че като човек със слабо зрение съм с предимство и хората трябва да ме чуват на отстояние два метра. И все пак това не е особено утешително. Не искам да налагам това на другите.“ – Казва Карвър пред „The Conversation“.
Хората, които не виждат достатъчно и живеят сами в дома си, се сблъскват с предизвикателства – при четене на датите за употреба, при проверка на инструкциите за приготвяне, изписани върху пакети с храна, както и при сверяване дали дозировката на приеманите от тях лекарствата е съобразена с предписанието им.
Тези сред незрящите, които имат технически умения и добра интернет свързаност, могат да осъществяват видео обаждания, да използват приложения за изкуствен интелект като Seeing AI или съдействие от краудсорсинг платформи като BeMyEyes . Включващият дизайн означава, че новата технология е широко възприета от хора със зрителни увреждания. Хората без тези устройства обаче могат да разчитат на доброволци от благотворителни организации в помощ на лица със загубено зрение, макар много от тях вече да не предлагат домашни посещения.
Но някои хора със зрителни увреждания не искат да им изготвят специални дозировки. Например, една Физически здрава и дееспособна 21-годишна жена, която има лошо зрение, може да не желае да бъде включена в списъка на най-уязвимите хора в страната.
Когато едва всеки четвърти незрящ или частично виждащ е на работа и почти 40% от завършилите висше образование хора със зрително увреждане са без работа , класифицирането на лица като слабовиждащи и нуждаещи се от повече подкрепа може да изпрати грешен сигнал до работодателите и в обществото като цяло.
Анна Тайлър е притеснена от конкурентните нужди на хората с висока клинична предразположеност към Covid-19 и тези, които са уязвими от загуба на зрение.
„Ужасена съм, че хората с увреждания са разграничени от „уязвимите групи”, като по този начин се създава двустепенна система на уязвимост.“ – Казва тя.
Все пак има частично съдействие. Ако хората със зрителни увреждания имат възможност да се свържат по телефона с предпочитания от тях супермаркет, те могат да поискат включване в списък за приоритетни доставки. Персоналът в магазините ще продължи да помага при поискване и на място, обикновено отдалечен на дистанция от клиента, колкото е дължината на пазарската количка.
Социалното дистанциране налага допълнителни предизвикателства за хората със зрителни увреждания.
Схемата за таксита в Лондон е разширена, за да взима и превозва до домовете основни доставки. Съседите, общностите и групите за взаимопомощ ще помагат при пазаруването на най-необходимото и при спазване на изискванията за безопасен социален контакт.
Как можете най-добре да помогнете на някой със зрителни увреждания по време на логдаун или карантина? Ето за какво настояват незрящите потребители на Twitter към виждащите. Давайте на хората дистанция, ако мислите, че се затрудняват да ви виждат. Не крещете на хора, които случайно посегнат на вашето пространство. Представяйте се кой сте, а когато си тръгвате, предупреждавайте незрящите, за да не се окажат неочаквано сами.
Основен източник:
theconversation.com
