Гласуването е една от множеството трудности, пред които се изправят хората със зрителни увреждания. Затова повечето от тях се отказват да упражнят правото си на глас.
В България навсякъде практиката е една и съща. В повечето случаи, заедно с човека с увреждане, в кабината влиза придружител, който попълва вместо него бюлетината. Това обаче лишава човека със зрително увреждане от тайната на вота. Зрително увреденото лице разчита, че квадратчето ще бъде попълнено така, както е заявило на придружителя си. Тази ситуация поставя незрящите в позиция на зависимост.
Придружителят може да окаже съдействие само на двама незрящи.
Хората с нарушено зрение, за които е трудно да излизат от дома си, могат да се възползват от услугата подвижна избирателна кутия.
Заявлението за тази услуга се подава до кмета на общината, района или кметството по постоянен адрес, а също и по настоящ адрес, ако човекът вече е включен в създадените за целта списъци.
За гласуване с подвижна кутия, към заявлението се прилага и копие от експертно решение на ТЕЛК.
Посещенията се извършват от членове на СИК, които трябва да осигурят тайна на вота.
Решение на този проблем за кратко е намерено на парламентарните избори през 2005 г. по инициатива на Националното сдружение на студенти и младежи с увреждания – СИЦ „Зрение” и една от кандидатиралите се партии. Изработени са шаблони с дупки, които се полагат върху интегралната бюлетина. Така човекът без зрение може да се ориентира при търсенето на поредния номер на дадена партия или кандидат. Той може сам да нанесе с химикал необходимия знак.
Поради причини, за които можем само да предполагаме, тази практика не е прилагана при следващи избори.
Единствено интернет гласуването би осигурило тайната на вота на незрящите, както и би ги подтикнало да участват активно и равноправно в изборния процес. Стига, разбира се, да е направено по достъпен за тях начин.
Дотогава на незрящите им остава възможността да разчитат на съдействие от доверени асистенти, или да чакат по-добри времена, когато ще могат да гласуват самостоятелно.
Според доклад за достъпността на гласуването на слепите и слабо виждащите гласоподаватели в Европа, проведен от Антоан Фоб от Европейския съюз на слепите, конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания задължава държавите да гарантират политически права на хората с увреждания и възможности за тяхното упражняване, равноправно с всички останали. Към тях спада и правото да гласуват на избори, което всъщност е и една от отличителните черти на политическия живот вЕвропа.
При все още прилаганият в Европа модел на провеждане на избори с отбелязване на предпочитан кандидат или партия върху хартиена бюлетина се възпрепятства мнозинството от 30 милиона европейски граждани със зрителни затруднения да упражняват това основно политическо право. Експертното изследване на ЕСС ясно показва, че съществува несъответствие между наличните начини за гласуване и тези, желани от зрително затруднените лица като Електронно гласуване и гласуване с шаблон.
Възможно е да се намери и универсален начин за гласуване, за да могат всички хора със зрителни увреждания да упражнят правото си на глас. Но всичко се случва бавно и изисква темата да достигне до национален дебат. Само с повишаване на гражданската чувствителност по темата би могло да се върви към решаване на този проблем както за България, така и за цялата европейска общност.
