В следващите редове ще разкажем за едно състояние,, а именно заучената безпомощност, което, за съжаление, е доста характерно за част от хората у нас. Ще разкажем как се проявява то и у целевата група на незрящите и какви са начините то да бъде променено.
Заучената безпомощност има различни изяви. Нейното подробно разглеждане е важно, защото ни позволява да имаме по-добро разбиране за слабостите, от които страдат хората около нас, независимо дали са с или без зрително увреждане. То помага също и в това да открием начините за преодоляването на този проблем.
Ето как описват това явление „veryWell.com“, цитирани от psychology.framar.bg. Когато човешките същества усещат, че нямат контрол над случващото се, са склонни да се отказват и просто да приемат съдбата си. Заучената безпомощност възниква, когато животно е подложено на неприятен стимул, който не може да избегне. То спира опитите да избегне неприятното усещане и започва да се държи така, сякаш е абсолютно неспособно да промени ситуацията, дори и да има такава възможност. Може да се предоставят много благоприятни шансове за избягване на неприятните последствия, но заучената безпомощност ще осуети всякакви мисли за това.
Въпреки, че концепцията е разработена на база поведение на животните, може да се приложи и при хората. Когато някой смята, че няма никакъв контрол над ситуацията, той често започва да се държи като напълно безпомощен. Това бездействие може да го накара да пренебрегне възможностите му за облекчение или промяна.
Например,дете, което се справя изключително слабо с решаването на математически задачи, бързо ще почувства, че нищо не може да окаже влияние на неговия успех по математика. На по-късен етап изправянето пред всяка математическа задача ще предизвиква у него усещане за немощ.
Но какво обяснява защо някои хора развиват заучена безпомощност, а други не? Защо тя е специфична за някои елементарни ситуации, а за други по-сложни – не?
Много изследователи вярват, че характерният стил на обяснение при отделните хора може да се определи дали ще развият заучена безпомощност или не. Песимистичният обяснителен стил е свързан с по-голяма вероятност за поява на заучена безпомощност. Песимистите са склонни да гледат отрицателно и с идея за неизбежност на предстоящите резултати.
При незрящите, за съжаление, също е възможно да се прояви това състояние, както и при хората с увреждания като цяло. Причините са много и няма да се разпростираме в тях. Това накратко могат да бъдат както лоши и болезнени ситуации, случили се още в детството, така и прекалената помощ на родителите още в ранна възраст, породена от състоянието на детето, или по друга причина. След израстването му и превръщането му във възрастен човек, това поведение, макар да е било първоначално само следствие от състоянието, е възможно да се превърне в начин на живот.
Ето какви съвети дава Светлана Сотирова от психологичен център „Сова“ за справяне със заучената безпомощност, независимо дали човек има или не зрителен проблем:
- Установи връзка между действия и резултати.
Винаги търси връзка между това, което си направил и онова, което си получил. Това се отнася както за положителни, така и за негативни събития. Трябва да разбереш какъв е твоят принос в точно този резултат. Важно е да не спираш да действаш.
- Приемай неуспеха.
Ако имаш неуспехи, това означава, че действаш. Не става без провали, а и те ни учат да не правим същите грешки отново. Провалът е опит, който ни води до успех.
- Бъди оптимист.
Мартин Селигман и психологът Алберт Елис са разработили метод за това как да реагираме адекватно на неприятни ситуации:
Ситуацията. Опиши я безпристрастно: “Закъснях за важна среща“.
Твоят поглед към ситуацията, твоето убеждение. – Кажи какво мислиш за тази ситуация: “ Тръгнах по-рано, но автобусът се развали и после попаднах в задръстване. Общественият транспорт е отвратителен, а задръстванията са постоянни заради неопитни шофьори.“
Последствията. Помисли си какви чувства и емоции идват от твоето убеждение: “Бях много ядосан, развиках се на един пешеходец, целият ми ден се скапа. Никога повече няма да ходя с автобус на работа“
Вътрешен диалог. Обсъди със себе си реакцията към ситуацията: „Ядосан ли съм? Попаднах в участък от пътя, който беше в ремонт, общественият транспорт е редовен, но преди важни срещи трябва да планирам няколко маршрута, за да не изпадна отново в подобна ситуация“.
И накрая. Опиши как се чувстваш, след като си анализирал реакцията си: “Успях да се справя с гнева и ми стана по-лесно. Радвам се, че успях да погледна на ситуацията разумно“.
Ако редовно анализираш всяка ситуация по подобен начин, ще се научиш трезво да оценяваш случващото се и ще започнеш да се измъкваш от капана на заучената безпомощност.
А когато не можеш сам да се справиш с проблема, тогава е най-добре да се свържеш със специалист. Заучената безпомощност е сериозен проблем, който не бива да се игнорира.
