Аспектите на асертивното поведение

Млада незряща жена хваната за ръката от друг човек

В предишен материал ви разказахме що е асертивно поведение. Накратко, то е основано на уважението към себе си и другите и на философията за личната отговорност и за правата на останалите.

Като продължение на темата, в тази статия ще ви покажем дванайсет на брой аспекта, които характеризират асертивното поведение. Те са най-важната основа, на която то стъпва.

  1. Поемането на отговорност: Нашите чувства са резултат от това как избираме да гледаме на ситуацията. Никой не може да ни вмени да се чувстваме по определен начин. Когато сме ядосани, разстроени и т.н. е важно да помним, че другият не е виновен за това. Ако виним другите за собствените си чувства, това затваря пътищата за комуникация. Когато поемаме отговорност за мислите и чувствата си, можем по-добре да разберем отсрещната страна. По този начин няма да поставим другия в отбранителна позиция, което улеснява разговора.
  2. Използването на описателен език: Избягваме предположения, преценки и мнения, когато е възможно. За да постигнем това, внимателно описваме какво се е случило. По този начин двете страни имат точка на съгласие, от която да започнат. Използваме език, посочващ точно какво се е случило и какво искаме да видим променено. Описателният език помага за по-ясното разбиране на това, за което говорим. Този тип асертивно поведение спомага да се утвърди идеята, че искаме сътрудничество, а не контрол.
  3. Изказване на мнения и тълкувания като такива: За да обясним нашата гледна точка, може да се наложи да изразим мнение, или да обясним нашата интерпретация на събитията, когато това е необходимо, нужно е да се уверим, че сме го посочили като мнение или тълкуване. Не се опитваме да представим своята гледна точка като факт, тъй като така тя би казвала на другия, че мнението му е без значение за нас. Доверието и уважението вървят ръка за ръка с асертивното поведение. Посочването на мнения показва на другите, че сме отворени за идеята, че може би и ние грешим; ние сме готови да слушаме тяхната гледна точка.
  1. Търсене на алтернативни гледни точки: Ако предлагаме гледната си точка, наложително е да позволим на другия човек да представи своята. Асертивното поведение насърчава двупосочния разговор. Не можем да говорим само ние и мнението ни не е единственото, което има значение. Идеята е да се насърчи сътрудничеството, а не – доминирането.
  2. Конструктивната обратна връзка: Отрицателната обратна връзка не винаги е приятна. Може да бъде много по-лесно, когато използваме правилния подход, зачитащ достойнството на човека, мислещ различно от нас.
  3. Даването на предложения: Разглеждането на всички гледни точки и даването на различни предложения, вместо налагането на нашите идеи, показва, че имаме доверие на другия човек. Това също така спомага той да ни се довери.
  4. Използването на топъл, приветлив тон: Асертивното поведение започва с нашето отношение и един от най-добрите начини да го покажем е тонът на гласа ни
  5. Подходящата сила на гласа: Силата на нашата реч показва увереността в собствените ни думи и това влияе върху реакциите на другите.
  6. Свободното говорене: Асертивното поведение изисква двупосочен разговор, така че е важно да насочваме цялото си внимание върху слушането, докато другият говори и да премисляме отговора си, когато е наш ред да вземем думата.
  7. Поддържане на зрителен контакт: Осъществяването на зрителен контакт изглежда като толкова малък детайл! Но той е от решаващо значение за подпомагането на другите да ви се доверят. Борбата за контакт с очите може да е знак за проблеми със самочувствието. Това важи и за хора с остатъчно зрение, които също до голяма степен се ориентират чрез него. При почти и напълно незрящите, ситуацията е по-различна, там при общуването се набляга на другите аспекти.
  8. Използване на конгруентни изражения на лицето (конгруентност – съвпадение, пропорционалност, уместност): Неправилните изражения на лицето бързо ще обезсмислят цялата работа, свършена с думите, ако двете не съвпадат. Трябва да избягваме да влизаме във важни дискусии със затворен ум и да събираме мислите си преди да говорим. Тези прости действия ще ни гарантират, че нашето изражение отговаря на съобщението ни. Незрящите могат да питат близките си дали наблюдават у тях нежелани изражения и в кои ситуации се случва това. Ако има такива проблемни ситуации, те могат да се анализират и на тази база да се коригира онова, което чрез лицето си изпраща говорещият като послание към събеседниците.
  9. Използването на отворен език на тялото: Отвореният език на тялото е покана за другите да се присъединят към разговора, или заявка, че слушаме какво имат да кажат и го обмисляме. Затвореният език на тялото прави обратното.

Да, това са аспектите на асертивното поведение. И ако наистина искате да се научите и вие да бъдете асертивни, прочетете още статията „Асертивност, адаптирана за незрящите“.

Автор

Още по темата

Меню
Skip to content