В предишен материал ви разказахме що е асертивно поведение. Накратко, то е основано на уважението към себе си и другите и на философията за личната отговорност и за правата на останалите.
Като продължение на темата, в тази статия ще ви покажем дванайсет на брой аспекта, които характеризират асертивното поведение. Те са най-важната основа, на която то стъпва.
- Поемането на отговорност: Нашите чувства са резултат от това как избираме да гледаме на ситуацията. Никой не може да ни вмени да се чувстваме по определен начин. Когато сме ядосани, разстроени и т.н. е важно да помним, че другият не е виновен за това. Ако виним другите за собствените си чувства, това затваря пътищата за комуникация. Когато поемаме отговорност за мислите и чувствата си, можем по-добре да разберем отсрещната страна. По този начин няма да поставим другия в отбранителна позиция, което улеснява разговора.
- Използването на описателен език: Избягваме предположения, преценки и мнения, когато е възможно. За да постигнем това, внимателно описваме какво се е случило. По този начин двете страни имат точка на съгласие, от която да започнат. Използваме език, посочващ точно какво се е случило и какво искаме да видим променено. Описателният език помага за по-ясното разбиране на това, за което говорим. Този тип асертивно поведение спомага да се утвърди идеята, че искаме сътрудничество, а не контрол.
- Изказване на мнения и тълкувания като такива: За да обясним нашата гледна точка, може да се наложи да изразим мнение, или да обясним нашата интерпретация на събитията, когато това е необходимо, нужно е да се уверим, че сме го посочили като мнение или тълкуване. Не се опитваме да представим своята гледна точка като факт, тъй като така тя би казвала на другия, че мнението му е без значение за нас. Доверието и уважението вървят ръка за ръка с асертивното поведение. Посочването на мнения показва на другите, че сме отворени за идеята, че може би и ние грешим; ние сме готови да слушаме тяхната гледна точка.
- Търсене на алтернативни гледни точки: Ако предлагаме гледната си точка, наложително е да позволим на другия човек да представи своята. Асертивното поведение насърчава двупосочния разговор. Не можем да говорим само ние и мнението ни не е единственото, което има значение. Идеята е да се насърчи сътрудничеството, а не – доминирането.
- Конструктивната обратна връзка: Отрицателната обратна връзка не винаги е приятна. Може да бъде много по-лесно, когато използваме правилния подход, зачитащ достойнството на човека, мислещ различно от нас.
- Даването на предложения: Разглеждането на всички гледни точки и даването на различни предложения, вместо налагането на нашите идеи, показва, че имаме доверие на другия човек. Това също така спомага той да ни се довери.
- Използването на топъл, приветлив тон: Асертивното поведение започва с нашето отношение и един от най-добрите начини да го покажем е тонът на гласа ни
- Подходящата сила на гласа: Силата на нашата реч показва увереността в собствените ни думи и това влияе върху реакциите на другите.
- Свободното говорене: Асертивното поведение изисква двупосочен разговор, така че е важно да насочваме цялото си внимание върху слушането, докато другият говори и да премисляме отговора си, когато е наш ред да вземем думата.
- Поддържане на зрителен контакт: Осъществяването на зрителен контакт изглежда като толкова малък детайл! Но той е от решаващо значение за подпомагането на другите да ви се доверят. Борбата за контакт с очите може да е знак за проблеми със самочувствието. Това важи и за хора с остатъчно зрение, които също до голяма степен се ориентират чрез него. При почти и напълно незрящите, ситуацията е по-различна, там при общуването се набляга на другите аспекти.
- Използване на конгруентни изражения на лицето (конгруентност – съвпадение, пропорционалност, уместност): Неправилните изражения на лицето бързо ще обезсмислят цялата работа, свършена с думите, ако двете не съвпадат. Трябва да избягваме да влизаме във важни дискусии със затворен ум и да събираме мислите си преди да говорим. Тези прости действия ще ни гарантират, че нашето изражение отговаря на съобщението ни. Незрящите могат да питат близките си дали наблюдават у тях нежелани изражения и в кои ситуации се случва това. Ако има такива проблемни ситуации, те могат да се анализират и на тази база да се коригира онова, което чрез лицето си изпраща говорещият като послание към събеседниците.
- Използването на отворен език на тялото: Отвореният език на тялото е покана за другите да се присъединят към разговора, или заявка, че слушаме какво имат да кажат и го обмисляме. Затвореният език на тялото прави обратното.
Да, това са аспектите на асертивното поведение. И ако наистина искате да се научите и вие да бъдете асертивни, прочетете още статията „Асертивност, адаптирана за незрящите“.
