В следващите редове ще отговорим на въпроса що е асертивност и дали и как може тя да се адаптира и внедри в поведението на незрящите.
Асертивността е форма на поведение, при която се демонстрира уважение както към себе си, така и към другите. Тя се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на останалите. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки.
Асертивната личност се чувства добре „в кожата си” и е способна да изразява както позитивни, така и негативни чувства и мнения, без да има притеснения по отношение на истината. Асертивният човек е отворен към другите, контактен и общителен е. Склонен е да се впуска в рискове и да поема отговорност за своето поведение. Асертивна е тази личност, която е стабилна, спокойна, уравновесена и балансираща, емпатична. Вербалното поведение се изразява в свободно и спокойно изговаряне на мисли, чувства, емоции, мнение, становище. Асертивният човек не позволява на другите да му нарушават правата, но и сам той не погазва техните права. При асертивният стил на поведение човек познава своите граници, отстоява своето лично пространство и познава и се съобразява с границите в личната територия на всеки.
Асертивността се основава на принципа: Аз печеля – Ти печелиш.
Всеки може да бъде асертивен, стига да иска да се научи. За да разберете как, прочетете по-долу.
Говорете за себе си, т.е. “Аз мисля, че…”
пример: това решение не е добро/.
Споделете как се чувствате, т.е. “Чувствам, че…”
пример: не мога да се справя с поставената задача/.
Поемете отговорност за чувствата си: “Ядосвам се, тъй като…”
пример: ти се държиш зле/.
Кажете точно, ясно и категорично какво искате: “Искам да…”
пример: да проявяваш по-голямо разбиране/.
Отделете фактите от мненията: “Факт е, че…”
пример: това е добър начин за да работим/. Нещата са различни за различните хора: “
Този начин е…”
пример: добър за мен и моята работа/.
Бъдете директни, но не и агресивни. Внимавайте какъв тон използвате, когато разговаряте с отсрещната страна.
Пример: “Не ми е приятно да…” /да ме прекъсваш, да ме предизвикваш, да ме дразниш/.
Преговаряйте: “Това ще го направя утре, но не сега!” Помогнете и на другите да станат асертивни хора.
Пример: “Какво да направя за теб?”.
Примерни ситуации, при които е добре да проявим асертивност: Ваши познати ви искат пари на заем, но вие нямате възможност да им дадете. Или: Ваши близки искат да отмените плановете си, за да им обърнете внимание и да ги изслушате, а вие нямате желание.
Бъдете асертивни. Не се съгласявайте автоматично, след като искате да откажете. Бъдете любезни, но сигурни, когато отказвате. Не се оправдавайте за причините, поради които отказвате да изпълните желанията на другите. Кажете, че ще говорите по- късно или друг път за това. Спазете обещанието си.
Използвайте формулата на “Аз-посланието”. Какво имаме предвид? Първо опишете чувствата, които изпитвате. После опишете конкретното поведение, породило тези чувства. Ако е възможно, използвайте фрази, изразяващи сътрудничество. И накрая, опишете как Ви засяга това поведение. Ако е възможно, направете емпатични препратки към интересите на други хора. Или с други думи, “Аз-посланието” изглежда така:
Аз… /”мисля, че”, “чувствам”, “желая” и др./
Когато… /”нека да”, “как можем да разрешим проблема”/
Защото… /”какво смятате”, “какво виждате”/.
Когато се учите на асертивно поведение, е важно да следвате още няколко важни стъпки: Гледайте хората, с които разговаряте, в очите. Това е възможно за слабовиждащи, а при незрящите, обърнете се с лице към събеседниците си. Това не е трудно, тъй като обикновено незрящият се ориентира добре по посоката на гласовете около себе си. Важно е тялото да бъде изправено. Говорете ясно, точно и конкретно. Бъдете уверени, но не и агресивни. Не хленчете и не говорете с тон, показващ изпитвано неудобство или вина. Използвайте подходящи мимики и жестове. Тази стъпка би била напълно възможна и няма особена нужда от адаптиране за незрящите. Може би на по-неуверен в себе си човек би му било малко по-трудно, отколкото на този, на когото асертивността му идва отвътре. Това обаче е универсално и няма връзка с физическото състояние на човека..
Когато се учите на асертивност, може да се упражнявате в къщи, пред огледалото. Това се отнася за тези с остатъчно зрение, а напълно незрящите могат просто да го правят, когато са сами в стаята. Когато успеете да бъдете асертивни, поздравете се. Бъдете доволни от себе си. Наградете се. Купете си шоколад, нова дреха или друго.
В заключение, всеки може да се научи на това поведение, без значение зрящ или не, стига да преодолее вътрешните си спирачки и да вярва най-вече в себе си и в своите способности. Тук обаче загатваме за една друга тема, чието продължение предстои.
Вярвайте в себе си и бъдете асертивни!
