Силвия Куманова е специалист в областта на психофизиологията. Наскоро ръководен от нея проект, реализиран съвместно с учени от Българската академия на науките, бе отличен като най-иновативен проект за миналата година от Българската агенция за инвестиции. Основната ѝ сфера на работа е превенцията на стреса и неговата свързаност с хроничните заболявания. С нея разговаря незрящият журналист Кристиян Григоров.
Госпожо Куманова, защо темата за стреса е толкова важна и популярна в България?
Тя не е важна само за българите, но и за хората по света. За стрес се говори много отдавна, но с днешното усъвършенстване на технологията, която навлиза по-навътре в това какво се случва с човешкия мозък, са изведени някои корелати, показващи много голяма зависимост между стреса и хроничните заболявания. В световен мащаб започва да се счита, че част от хроничните заболявания могат да бъдат оценени превантивно, без да имат такова голямо влияние върху човешкия живот. Даже едни заболявания се определят в момента като заболявания на поведението на човека и това са сърдечно-съдовите болести и диабет тип 2. Всички те са в пряка зависимост с невъзможността за добра преработка на стреса. А в българска среда целия ни народ живее в ситуация, свързана с разклащане устоите на човешкия живот. Казва се, че в основата на пирамидата на Маслоу стоят сигурността и физиологичните нужди от топлина, храна, подслон. Тези два основни слоя от пирамидата в България са много разклатени и е нормално да наблюдаваме статистики, които сочат, че страната ни е на първо място по смъртност при инфаркти и инсулти. Вече са открити физиологични корелати на стреса, които се появяват само при психологическо пренапрежение. От времето на Covid хората започнаха да чуват за цитокини. Те причиняват толкова щети на човешкото тяло, че техният синтез произвежда ментален стрес и е силно свързан с него. Стресът има и подсъзнателни, и съзнателни корелати. Когато са съзнателни, ние ги съзнаваме и по някакъв начин можем да се предпазим. Подсъзнателното въздействие на стреса върху тялото е много неприятно, защото в рамките на две години след преживяно много сериозно стресово събитие човек може да отключи и сериозни заболявания, които не знае откъде са му дошли. А връзката с тях е нещо, което се е случило на човека и той не е успял да преживее. Затова за стрес се говори доста и се надявам да има все повече изследвания в тази посока. Невропсихологията, психофизиологията и изобщо интердисциплинарните специалности, обединяващи в себе си различни науки, започват да се развиват доста добре. Често при нас идват млади хора, ученици в XI и XII клас, за които притеснени родители казват, че нямат посока. Ами няма как да имат посока. Светът дотолкова се обединява, че каквото и да учи в момента, след това трябва да учи още нещо. Хората трябва да приемат това.
Доколко темата за непреодолените травми на човека се преекспонира с цел печалби във време на толкова инфлуенсъри терапевти?
Да, темата се преекспонира поради голямата комерсиализация. Точно по тази причина и доверието на хората в чистата професия на психолога в момента е много ниско. Трудно е да се отдели чистата наука. Често, когато някой е ходил при някакъв такъв „специалист“, дойде и ми каже, че имал травми от детството. А няма човек, който да няма травми от детството. Това не е оправдание и обяснение. Когато чуят за такива травми, много хора търсят да обвинят някого за нередностите в живота си. И първо обвиняват най-близките, родителите си, защото така е най-лесно. Трябва да има някой виновен. Трудно е човек да потърси собствена отговорност. Има най-различни терапии и това не е лошо, защото има и най-различни хора. И когато говорим за емоционална терапия, е много важно да имаме различни терапевти. Но има неща, извадени от чистата психология, които се използват комерсиално. Тук няма да споменавам конкретните методи, защото са такива, които обхващат малка част от когнитивно-поведенческата терапия или от други неща и после казват на хората, че като правят това или онова, ще научат разни неща. А ти не можеш да ги научиш така. Добрите психолози и психотерапевти ще се търсят все повече и повече. Днес обществото е много изолирано. Ние не живеем колективно, а самостоятелно. А човек е устроен така, че да живее колективно. И когато живее самостоятелно, у него се проявяват неща, свързани с този начин на живот, и той има нужда от споделяне и от място, където да разкрие себе си. Той носи някакво виждане за себе си, различно от това на останалите. И когато всеки споделя, той и преживява. Затова и психотерапията е нещо преживелищно. Ти отново преживяваш нещата, които ти пречат. В психотерапията се счита, че колкото повече се говори за нещо, което ти пречи, толкова повече намалява неговият ефект. Но добре обученият терапевт е този, който може да извади емоциите от теб и ти да ги преживееш. Това няма нищо общо с логиката. Има все повече научни доказателства, че креативността и емоцията са в дясното полукълбо на мозъка, а логиката – в лявото. И когато човек чете или учи нещо, то минава през лявото полукълбо и той не може да го преживее. Различни са механизмите. Терапията чрез говорене действа, но не и в степента, в която се очаква. Да, ти ще преживееш нещо, но ако нещо с биохимията на мозъка не е добре или се случва друго, ти не можеш да се измъкнеш от ситуацията.
Откога вие работите със стреса като проблем?
Вече осма година сме изключително посветени на стреса. Включихме и невропсихологията, науката за мозъка, а след това и психофизиологията.
Разкажете повече за платформата Practical Stress, която наскоро получи признание и от държавната агенция за инвестиции.
Тя е свързана с дългогодишна работа на специалисти по стреса и психофизиолози, които работят в Института по невробиология към Българската академия на науките. Ние се пробваме да преведем тази фундаментална наука в приложна и да я насочим в посока ранно откриване на корелатите на хроничния ментален стрес, като наша цел е превенцията на хронични заболявания. Ако на хората се даде нещо, което да видят, че действително се случва в тялото им, и ако го разберат добре обяснено , то те по собствено желание могат да инвестират в промяната на начина си на живот, за да избегнат всички тези поведенчески болести, голяма част от които са ментални.
Кое натежава повече – стресът ли предизвиква хроничните заболявания, или обратното?
Те са като яйцето и кокошката. И двете твърдения са верни. Хроничните заболявания не са 100% предизвикани от стреса. Тук говорим за свързаност, тъй като човешкият геном влияе 50% върху развитието на хронични заболявания, т.е. наследствеността, която носим, също е релевантна там. Но ние сме съсредоточени върху т.нар. епигенетика. Дали тези заболявания ще се проявят или не при мен като носител на гени зависи от моя начин на живот. Съсредоточаването върху тази социална част е това, което правим ние, и там е полето на стреса. Стресът е нещо съвсем нормално и се появява още от първия ден, в който сме родени. За да се научи да диша, малкото дете преживява първия си стрес, който не е чак толкова лошо нещо. Благодарение регулацията на тялото си, човек успява да расте, да старее и да живее живот, свързан с това как управлява начина си на живот. До момента имаше стигма в обществото, че „на мен ми се случват някакви неща, които тотално не зависят от мен, родителите ми са виновни, че са ми дали този ген“. С напредването на науката се вижда, че всичко е свързано с това как живее човек и какви решения взима за себе си.
Можем ли да кажем, че „мислим с телата си“?
Ние продължаваме да мислим с мозъка, но тялото ни е толкова съвършено, че ако се научим да разпознаваме всички сигнали, които ни изпраща, бихме могли да живеем доста нормален живот. Когато човекът е под стрес, когато е в депресия или е агресивен, той се чувства доста откъснат от тялото си и не се сеща за него. И тук идват хроничните болести, които в своята начална форма са голяма благодат за хората, защото се появяват, за да може тялото да покаже, че много дълго е било неглижирано. И ако човек се вгледа в тялото си, той би могъл да мисли по-добре за него. Тялото да му покаже от какво има нужда – от храна, почивка, среща с приятели, забавление… А не само от пари и материални блага, които напоследък направиха обществото ни толкова материално.
Как финансирахте създаването на новата технология за превенция на стреса?
Голяма част от иновативните неща са лично наша инвестиция. Скринингът и направата на платформата бяха с финансирането на грант към норвежката програма за иновации. Хората повярваха в нас, те видяха в екипа желанието му да промени нещо. Те финансираха частично този процес. Останалата част финансирахме със собствени средства, като ни помогнаха и „София техпарк“. Намерихме изключително много съпричастност в това да разработим този иновативен продукт, който не е заимстван отникъде. Това си е иновативна наука на повече от 30 години, която екипът разбира и е приведена в приложна наука, от която хората да се възползват. Скоро се очаква и публикация в научно списание с доста висок импакт фактор.
Как човек използва платформата практически?
Процесът е много улеснен. Ние се целим към всички, които се лутат по лекари и нямат диагноза, която да изяснява сбора от различни прояви при тях. Това ни накара и да започнем разработването на този проект. Лично аз съм минала през това да обикалям лекари и да съм диагностицирана с някаква много опасна болест, установена чрез Google търсачката. Всички ми казваха, че нищо ми няма, а аз чувствах, че не е съвсем така. И освен любопитните, които искат да видят какво се случва с тяхното здраве, ние целим точно тези хора, които попадат в този цикъл на търсене на отговори. В платформата всеки може да си направи безплатен профил и тя е направена достъпна. Вътре има много ресурси под формата на статии, писани от наши колеги, и подкасти, свързани с много неща. Стартирахме и доброволческа програма с разговори, в които известни личности обясняват за стреса в своите професии. На първия такъв разговор ни гостуваха Димитър Стоянович и Пенко Господинов. През платформата хората могат да прочетат повече какво представлява скринингът, или да си заявят консултации с различните типове специалисти. Скринингът е от много и различен вид изследвания, през които хората минават. Някои са субективни психологически, други са когнитивни с капацитета на мозъка, като и двата вида са през платформата. Нужен ни е запис от ЕКГ, за да търсим проблеми, свързани със сърдечно-съдовата система. Последните са с наши партньорски лаборатории, които правят специфични измервания на възпалителните фактори в кръвта. А във Факултета по органична химия към Софийския университет правят измервания на стероидния кортизол (кортизон и DH, които се намират в космена проба и са много по-точни от тези в кръвта). След като всички тези измервания се направят, се поставят в платформата и тя генерира доклад за човека. В най-пълен вид той е тридесетина страници и в него е описано какво точно е неговото социално положение, субективното му усещане за качество на живот, има ли разминаване между това, което той усеща, и физиологията като биомаркери. И човек може да си направи всички тези неща сам и дистанционно, без да е необходимо да ходи някъде. И ако се забележат отклонения, свързани с качеството му на живот, т.е. с невъзможност за добра преработка на стреса, то човек може да си заяви часове при консултанти и психолози, за да продължи. Ако човек потърси физиологична помощ, е важно да работят с клиники, където има лекари, желаещи да разберат какъв е профилът на всеки човек, който идва при тях. Представете си, ако сте лекар и през вас минават страшно много хора на ден, а вие трябва да поставите диагноза на всеки от тях за 15 минути. Това е изключително тежка задача, защото вие нищо не знаете. Всеки идва при вас, дава ви пример за някаква анамнеза, т.е. разказва за себе си. А начинът, по който го разказва, зависи от чисто менталното му състояние. Ами ако човекът е депресивен, тревожен… Често съм чувала от лекари „Ами те пациентите ни лъжат.“ Пациентите не лъжат, а казват това, което в момента мислят за вярно. Да, ако е изопачено, сигурно е такова, но един депресиран и тревожен човек не може да види детайлите в своето поведение, за да обясни какво точно е станало там. Така работи мозъкът, това не е волева защита. Та ние сме направили един много по систематизиран доклад, достъпен през профила на човека, и ако той реши, може да го сподели със специалист, специалистът да погледне резултатите и данните от тях да послужат за по-нататъшна диагноза и третиране на съответния случай.
А имате ли случаи на хипохондрия?
Да, соматичните заболявания са нещо, което също се мъчим да откриваме. Хипохондрията в нашия език се нарича нозофобия или страх от заболяване. Това е фобийно разстройство, което понякога доста трудно се открива. В част от субективния скрининг сме насочени да търсим признаци на соматизация. В краткия доклад за лекарите има различни фактори, на които човек може да обърне внимание. А може това да е реакция от стреса. Тук нещата са доста преплетени.
Каква е вашата лична история и доколко тя е ключ към това да се занимавате с темата?
Аз имам доста успешна кариера в областта на информационните технологии. След доста години, когато човек си мисли, че всичко може да контролира, се случват неща, които са извън него. А когато човек не може да контролира ситуацията, той решава, че му се случва нещо, което го разболява тежко. Точно това се случи и с мен. Появиха се симптоми на пълна умора. Не можех да стана от дивана, на който седях. Търсих подкрепа от лекари. Много по-лесно е да търсиш тях и да обвиняваш тялото си, защото психиката е нещо имагинерно. Загубих близо година в търсене на различни физиологични прояви. Да, намериха се и при това най-различни, но те не ми помогнаха да се почувствам по-добре. Днес медицината е ориентирана в третиране на симптомите, а не в търсенето на причината. И така, след много търсене, успях да открия специалист по executive therapy. Това е терапия, ориентирана към бизнес ръководители с проблеми. Тогава терапевтката ми, която не беше българка, ме подтикна да разбера, че всичко идва от моята психика. И това беше началото на моята промяна. Измъкнах се от състоянието, в което бях. С всичко, което надградих, желаех хората в това състояние по-бързо да се измъкнат. Освен традиционната терапия, имаме и т. нар. brain hacking tools. Това са специални информационни технологии за неинвазивна стимулация на мозъка, за да го накараме да работи от една модалност в друга. Всички тези неща, които ми се случиха, ги вкарахме в този проект. Когато събирахме доброволците, те преминаха през много сериозен скриник, включително 64-канален електроенцефалограф, за да видим връзката между работата на мозъка и други неща, които искахме да изследваме. И имаше много успешни примери. Трябваше да видим този първоначален успех при доброволците, за да продължим да инвестираме. Когато инвестираме наши пари, трябва да знаем, че действително сме на прав път и имаме добра обратна връзка от потребителите на тези доклади.
Накрая да обърнем внимание и на наградата, която ви връчиха от Българската агенция по инвестиции в категорията за иновативен продукт. Какво означава тя за Вас?
Изключително съм щастлива от признанието. За мен беше изненада това, че за първи път се говори по темата на ниво правителство. Наградата ни бе връчена от здравния министър доц. Силви Кирилов, и той самият спомена огромната роля на стреса върху живота на човека. Това е добър признак и начало на признаването на превантивните мерки в медицината и обръщане на нейния фокус. Да, ние говорим за дълъг и огромен процес, но все пак началото му е поставено. Начало, в което някой да каже, че няма да се хвърляме да третираме симптоми, които хората лидират и ги правят неспособни да работят, а ще търсим зародиш на проблема, За да можем да сме здрави по-дълго.
