Напоследък много се говори за войната в Украйна. Нормално е, защото това най-важно събитие за 2022 година разтърси Европа и света. Ежедневно ни заливат мнения на специалисти – политолози, военни експерти, представители на политически и граждански организации, миграционни служители, доброволци… Мнения затова кой предизвиква войната, защо се случва тя, какви са нейните последици, как тя променя руската политика в Европа и европейската политика към Русия, дали е война, или друго… И сякаш в това море от разнопосочни мнения и оценки липсва гласът на самите потърпевши, на обикновените хора, живеещи на територията, обстрелвана от Русия в продължение на почти година. Липсват повече разкази на очевидци, които стават жертви на конфликт, без да са участвали в неговото предизвикване. За тях войната не е това, което е в устите на много хора, коментиращи от дистанция. За тях войната е шок, страх, глад и студ, лишения, озоваване без работа и препитание, разрушени къщи, изгубени близки, напускане на дом и родина и преселване в непозната страна.
Избрахме да дадем гласност на тези хора и техните лични съдби, разказани от първо лице. Някои от тях днес са в България, други са пръснати по други места по света – Германия, Полша, Латвия, САЩ. Някои от тях са напълно незрящи и са успели да се справят, преодолявайки много повече трудности, отколкото виждащите бежанци.
Ние събираме тези истории още от август 2022 година, когато вече бяхме с ясно съзнание, че те заслужават да бъдат чути. Мислехме, че може би конфликтът ще затихне и ще можем да ги публикуваме, без те да носят емоционалния заряд на нещо, което още ври и кипи. Но войната не спира, а невинните нейни жертви се увеличават всяка минута. Едни губят живота си, а други напускат страната, за да се спасят.
В събирането на историите ни помагат Володимир и Катерина – двама млади журналисти с нарушено зрение, за които България се превърна във втори дом. Те имат контактите и познанията, а ние им даваме трибуна. В следващите месеци ще прочетете десетки реални истории, общото между които е, че имат щастлива развръзка, но и несигурно бъдеще. Общото между героите на тези истории е, че са били достатъчно смели да търсят убежище, преминавайки през различни опасности, но и да не забравят своето родно място, където си пожелават да се върнат в мирно време.
Не бива да бъдете с високи очаквания към двамата разказвачи. Те все още учат български език на базово ниво, навлизат в родната ни медийна среда и опитват различни похвати на писане. Някои елементи от текстовете им вероятно ще прозвучат странно на българския читател, но са съхранени при редакциите, за да придадат по-автентично звучене на историите.
Проектът „БЛИНФО – глас, който се чува” се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Синергиа и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
