Дилян Калинков е роден в Добрич през 1990 г. Губи зрение в кувьоз, поради усложнения. Но въпреки този дефицит, той не се отказва и днес е журналист в един от най-известните спортни сайтове в България.
Какво би казал на хората с увреждания, които не се осмеляват да си търсят работа и си стоят само у дома? Какво те мотивира да се бориш всеки ден?
На хората с увреждания, които само си седят у дома бих казал да се борят за реализация в обществото и да вярват в себе си. За съжаление има и хора, които избират да си седят вкъщи, защото така е най-лесно и само се оплакват колко е тежък животът им. Факт е, че животът на всеки един човек не е лек, но аз смятам, че много неща зависят от нас хората и ние трябва да се борим за мечтите си. За жалост в България определено има голяма дискриминация спрямо хората с увреждания, но считам, че най-важното е човек да се бори за всичко, което желае. Това, което ме мотивира да се боря всеки ден е самият живот и не само той. Имам много причини, поради които искам да се боря и да се развивам. Обичам живота и макар понякога изобщо да не е леко е от съществено значение да не се предаваме и да вярваме в себе си. Огромна мотивация за мен са и приятелите и семейството ми, и желая всеки един мой ден да бъде изпълнен със смисъл и истински неща.
Сблъсквал ли си се с отказ да те назначат на работа само заради увреждането на зрението ти?
Както и при други хора с увреждания и на мен ми се е случвало да не ме назначат на работа само заради липсата на зрение. Дежурният отговор на някои работодатели е ще ви се обадим, а след това обаждане просто не последва. За съжаление така стоят нещата в България, но мисля, че това не е оправдание колкото и тежко да е това понякога.
Разкажи ми за най-голямото покорено от теб предизвикателство
Смятам, че най-голямото ми предизвикателство поне засега е фактът, че си намерих работа като човек с увреждане, и вече 2 години и половина върша работата си с най-голямо удоволствие. Развитието в професионален и личностен план определено е нещо много важно за мен и желая да се развивам както професионално, така и духовно във всички аспекти на живота. Смятам, че друго голямо предизвикателство, пред което съм се изправил и съм успял са моите успехи в музиката. Свирил съм на флейта 10 години и съм участвал в редица международни конкурси, като съм печелил множество награди. Друга трудност, с която считам, че съм се справил е това, че аз съм учил в масово училище от трети клас насам и бях наравно със зрящите деца. Много родители просто изпращат децата си в училищата за хора с нарушено зрение, като смятат, че там за тях ще е по-добре, но не винаги се получава така. Аз лично се радвам, че съм учил в масово училище и съм бил сред зрящи деца, като завърших езикова гимназия с английски и немски език, а 3 години съм изучавал и руски, който смятам, че владея на добро ниво. Радвам се, че имах възможността да завърша и 2 висши образования, бакалавърска степен по публична администрация, и магистратура по спортна журналистика.
В какво намираш смисъл?
Намирам смисъл в много неща, в добротата, в човечността, в чистото човешко отношение, в това, че ние сме просто хора и е много важно да знаем това, защото някои много бързо забравят, че няма да сме тук вечно и веднага се надуват при първия голям успех и при първото голямо постижение. Намирам смисъл в духовността, в красивите неща, в любовта, дори има смисъл в това да прочетеш една книга, защото тя ще те научи на страшно много, от всичко човек може да извади поуки и да продължи напред. Смисъл ми дава и работата ми, както споделих по-горе, защото работя в един от най-популярните спортни сайтове в България, gong.bg, а спортът е нещо, без което не мога и той присъства във всеки мой ден. Разбира се, аз смятам, че би било доста ограничено, ако човек се вълнува само от една област, затова аз се старая да съм максимално информиран и запознат с всичко случващо се по света, като също така обичам киното, музиката, културата, и много други.
Разкажи ми един вълнуващ момент от живота си
Вълнуващите моменти в живота са много, но тук искам да използвам възможността специално да благодаря на фен- клубовете на Нюкасъл и Рома в България. Нюкасъл и Рома са моите любими отбори и с тези фен- клубове са свързани доста от забавните ми моменти в последно време. Чувствам се изключително благодарен, че там бях приет изключително добре въпреки липсата ми на зрение и получих едно страхотно отношение. Не само това, имах възможността да посетя Нюкасъл два пъти в рамките само на няколко месеца, като успях да се срещна с 2 от най-големите легенди на Нюкасъл Юнайтед, нещо, което никога няма да забравя. Имах щастието и да бъда на мач на любимия отбор, като дори дадох специално интервю за BBC radio Newcastle,, а интервюто бе излъчено няколко дни по-късно по радиото. Това са едни от най-забавните и незабравими моменти за мен, поне в това отношение, защото през цялото време се чувствах много щастлив и развълнуван. От фен- клуба на Рома също получих страхотен жест, като хората ми осигуриха пътуване до Рим, за да мога да посетя двубой и на другия си любим отбор. Бях на срещата между Рома и Парма, като това бе последния мач на една от най-големите легенди на клуба Даниеле Де Роси. Освен това, и всички тези емоции, създадох много нови приятелства, много нови контакти, и всеки път, когато се събираме за сбирки за мачове, обстановката е изключително приповдигната и забавна.
Какво те кара да се усмихваш?
Карат ме да се усмихвам много неща. Един малък жест е достатъчен, за да се усмихне човек, нещо малко, но от сърце.
Какво е за теб щастието?
Щастието е различно за всеки. За мен щастието е да имам един нормален и спокоен живот, и да съм обграден от добри хора, от моето семейство, и истинските ми приятели. Това ми е напълно достатъчно, за да съм щастлив.
Ако трябва да определиш в степен от 1 до 10, колко реализиран се чувстваш?
Чувствам се реализиран най-малкото, защото имам работа, която обичам и ми доставя удоволствие. Към момента съм безкрайно благодарен и доволен, че получих своя шанс, а относно реализацията си давам оценка 8, винаги може повече, и винаги има накъде човек да се развива.
Смяташ ли, че добрите хора са на изчезване?
За съжаление добрите хора са на изчезване. Хората се озлобяват все повече, а пандемията още повече ги настрои едни срещу други. Все пак има и добри хора, които заслужават уважение и възхищение, защото в днешния свят не е лесно да останеш добър и да не се промениш. Всеки обаче сам носи отговорност за действията си и решава как да изживее живота си. Аз мисля, че всеки ден е подарък за нас, и докато сме тук на тази земя, трябва да изпълваме дните си с доброта и смисъл.
