Интернет е основен източник на информация и комуникация за много хора по света, превърнал се за тях дори в начин на живот. Но каква е ситуацията в България по отношение на достъпността на интернет страниците на публичните институции за потребители с увредено зрение и за потребители с екранни четци? Как незрящите могат да получават информация от институциите? Какво е нивото на познание на законодателството и на стандартите за достъпност? Тези въпроси бяха разгледани в рамките на проект, реализиран от фондация „Синергиа”.Относно проучването на достъпността на интернет страниците проектът има за цел да проведе изследване на достъпността на публичните институции за хора със зрителни увреждания, като са обхванати общо 50 институции, които могат да бъдат групирани в следните категории:
- органи на правителството като Министерски съвет и някои министерства, национални институти и съвети;
- държавни агенции;
- университети, академии, специализирани центрове;
- специализирани бюра.
Проучването е извършено посредством директен контакт, осъществен по телефона или чрез имейл установяващ достъпността на наблюдаваните сайтове по следните критерии: достъпност с екранен четец, навигация за незрящи, функционалност, обновяване на съдържанието. Проучването е проведено от контактна група, съставена от незрящи, в периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2023 г. Резултатите показват, че от общо 50 интернет страници, 36 са достъпни, което представлява 72% от общия брой изследвани сайтове. Още 9 уебсайта (18%) са частично достъпни, т.е. предлагат само част от необходимата информация във формат, достъпен за незрящи или хора с нарушено зрение. Накрая според проучването 5 уебсайта (10%) не са достъпни за потребители със зрителни нарушения.
Таблица 1: Резултати от проучването на достъпността на интернет страниците
| Категория | Брой сайтове | Процентно съотношение |
| Достъпни | 36 | 72% |
| Частично достъпни | 9 | 18% |
| Недостъпни | 5 | 10% |
| Общо | 50 | 100% |
Анализирайки тези резултати, е установено, че най-често срещаните затруднения и несъответствия са свързани с навигацията на потребители с екранни четци; някои сайтове не са адаптирани за този вид четци; функционалността на сайтовете и специализираните функции за незрящи съществуват, но не функционират правилно, което на практика е липса на достъп или води само до частична достъпност до съдържанието на сайта. В същото време е добре да се отбележи, че почти три четвърти (72%) от изследваните интернет страници са достъпни, което е положителен сигнал за развитието на достъпността до информацията от публичните институции. По отношение на критериите за достъп и обратна връзка по телефон и имейл, както и за подготвеността на служителите да дават информация на хора със зрителни увреждания, констатациите са следните: 32 (64%) отговарят веднага или в рамките на работния ден; 8 (16%) отговарят в рамките на 7 дни ; 10 (20%) изобщо не отговарят.
Таблица 2: Резултати от проучването на достъпността по телефон и имейл
| Категория | Брой сайтове | Процентно съотношение |
| Отговарят веднага или в рамките на работния ден | 32 | 64% |
| Отговарят в рамките на 7 дни | 8 | 16% |
| Не отговарят | 10 | 20% |
| Общо | 50 | 100% |
Проучването на степента на познание на законодателството е направено чрез метода на директно интервю с незрящи на тема: „Проучване на познанието за законодателството и достъпа на хора със зрителни увреждания до публичните институции в България“. В резултат е оценено нивото на познание за регулаторната среда и изискванията от страна на самите потребители, като е направен извод за съответствието между съществуващата регулаторна рамка и реалното й прилагане. Регулаторната рамка е разгледана както в международен и европейски , така и в национален контекст. Резултатите от интервютата показват, че незрящите имат относително добро познание за националното законодателство, законовата рамка и стандартите, които се използват за измерване на достъпността на уебсайтове, а именно WCAG (Web Content Accessibility Guidelines) – Ръководство за достъпност на уебсъдържанието. Според WCAG уебсайтовете трябва да бъдат възприемаеми, управляеми, разбираеми и устойчиви за хората с различни видове увреждания. Същевременно, липсва познание за органа, който осъществява измерване и контрол на достъпността на уебсайта. Това е Комисията по електронно управление (КЕУ), която е компетентен орган по прилагането на Закона за електронното управление (ЗЕУ). КЕУ има правомощия да проверява достъпността на уебсайтовете на държавните органи и да налага санкции при установени нарушения. Липсва и яснота за законовото задължение за редовен преглед на достъпността на уебсайтовете и практическото изпълнение на това задължение. Законът за електронното управление не определя конкретен срок за достъпността на нови уебсайтове за незрящи и хора с нарушено зрение. Няма установен законов срок и за достъпността на съществуващите уебсайтове и тяхното съответствие на ниво АА на WCAG. Според ЗЕУ държавните органи трябва да осигурят достъпността на своите уебсайтове в съответствие с европейските правила и стандарти, които са по-строги от WCAG. Относно контрола и санкциите законът е предвидил няколко нива на санкциониране – 1) предупреждение; 2) наказателни санкции/глоби; 3) публикуване на информация за установени нарушения. Според ЗЕУ КЕУ може да издава предупреждения и да налага глоби от 500 до 5000 лева на държавните органи, които не спазват изискванията за достъпност. КЕУ може също така да публикува информация за установените нарушения на своя уебсайт или в друг медиен канал.
Достъпността на информацията за незрящи и хора със зрителни увреждания в България е важен въпрос, който засяга правата и качеството на живот на много граждани. Проектът, реализиран от фондация „Синергиа“ дава ценна информация за степента на достъпност на интернет страниците на публичните институции и обществените организации, както и за познанието на законодателството и на стандартите за достъпност. Проектът показва, че има значителен напредък в областта на достъпността, но също така и много предизвикателства и проблеми, които трябва да бъдат решени. Проектът дава и препоръки за подобряване на достъпността, като например:
- Подобряване на навигацията, функционалността и обновяването на съдържанието на уебсайтовете;
- Прилагане на WCAG при завишени стандарти за достъпност;
- Определяне на конкретни срокове и периодичност за проверка и подобряване на достъпността;
- Повишаване на осведомеността и нивото на обучение на уебадминистратори и на свързаните професии с проблемите на достъпността;
- Подобряване на комуникацията и отговорността между държавните институции и хората със зрителни увреждания.
Аз смятам, че обществеността все по-често се замисля и за незрящите и хората с нарушено зрение при разработката на своите сайтове, но не достига информация точно какво е нужно да се подобри, защото за зрящитее трудно да си представят нуждите на тази група хора. Колкото повече научават институциите и обществеността за нуждите на тази група хора, толкова по-лесно ще се осъществява нужната комуникация между тях.
