Социалната среда – фактор за дълголетие

Устроени сме така, че когато преценяваме здравословното си състояние, мислим преимуществено за хранителните навици, гените, двигателната активност, спазване на лекарските напътствия. От многото на брой проучвания се установява, че самотата би могла да е по вредна от горните фактори, а принадлежността към дадена подкрепяща общност би могла да увеличи продължителността на живота.

Всички ние понякога се чувстваме самотни, но за някои хора самотата се е превърнала в норма. В много от направените проучвания самотните хора определят здравословното си състояние като „лошо“. Според психолога Джон Качиопо, посветил живота си в изучаване на последиците от социалната изолация и самота, физиологията на самотните хора е различна по отношение на кортизол сигнализиращите гени, възпалителната реакция и имунната система. От проведените изследвания се установява, че самотните хора по-често страдат от сърдечно-съдови заболявания, рак на гърдата и Алцхаймер и по-редовно имат суицидни мисли. Самотата дори влияе върху смъртността след поставяне на байпас.

Изследвания, които сравняват самотни хора и социално активни такива, показват, че при самотните хора се наблюдава по-висока резистентност на кръвоносните съдове, по-високо кръвно налягане, промени в дейността на сърдечния мускул и ритъм, които напомнят на това, което се случва в тялото, изправено пред заплаха.

Разбира се, социалният контакт не бива и не може да е самоцел. Ако сме заобиколени от неподкрепяща среда, в тялото ни веднага се проявява реакция на стрес.

Доктор Стюарт Улф, професор във Факултета по медицина в Университета в Оклахома, прави проучване в градчето Розето в Пенсилвания. През 1961г. В него се заселват италиански емигранти, които пресъздават родната си страна в Новия свят.  То се намирало на недостъпно гористо място и посещенията на външни хора били рядкост. Хората там се занимават със земеделие и животновъдство, лозарство, създават духовни общности и заедно честват празниците си. Всяка вечер те се събират заедно, помагат си и са задружни. Не контактуват с уелските си съседи.След задълбочено проучване на смъртните случаи в градчето, доктор Улф установява, че случаите на инфаркт са наполовина от средния ръст за страната. В Розето смъртността, независимо по какви причини, била с 30-до 35%  по-ниска, отколкото в останалите части на САЩ. Там не се установяват самоубийства, наркомании, алкохолизъм, а престъпността е незначителна. Никой не страда от язва на стомаха.

Но защо тези хора са като имунизирани срещу болестите на века?

След задълбочено проучване на възрастното население в града, доктор Улф установява, че причината за това не е нито хранителния им режим, нито перфектната им физическа форма, защото тя не била такава, нито гените. Той издирва други емигранти с корени от Розето Валфорторе в Италия, които живеят в други части на САЩ. Емигрантите в другите части на страната били също толкова болни, колкото и другите жители на САЩ/. Оказва се, че причината не е водата, тъй като хората в другите съседни общини също боледуват, а пият същата вода. Доктор Улф достига до извода, че принадлежността към общност, чиито членове са тясно свързани един с друг и се подкрепят е много по-важен фактор за сърдечно-съдовите заболявания, отколкото нивото на холестерола и пушенето. След години младото население на Розето се мести в други градчета и заживява модерен живот. След 1971г. процентът на сърдечно-съдовите заболявания в градчето се удвоява, а на високото кръвно налягане, както и на инсултите, се утроява. Доктор Улф достига до извода, че заобиколен от подкрепяща общност, индивидът е в състояние на релаксация.

Розето не е единственият пример  за това, че животът в общност, чиито членове се подкрепят, въздейства положително върху здравословното състояние. Подобни изследвания са правени в Перу, Израел и Борнео. Те потвърждават констатациите на проучването в Пенсилвания, а именно, че съвместният живот на хора, които се обичат, би могъл да повлияе на здравето в по-голяма степен, отколкото храната, физическата активност и добрите или лоши навици.

Степента на подкрепа, която получава човек, въздейства дори върху вероятността да се излекува. Проучване, проведено в Калифорнийския университет в Сан Диего и публикувано в „Джърнъл ъф клиникъл онколоджи“, изследва социалните връзки на повече от 3000 американски медицински сестри, болни от рак на гърдата. Установено е, че при жените,  водили социално изолиран живот преди диагнозата, рискът от фатален изход по каквато и да било причина е 66%  пъти по-висок в сравнение с останалите. А рискът от смърт поради рак на гърдата е два пъти по-голям. В същото проучване е установено, че приятелите въздействат върху здравето по-добре от наличието на съпруг.

В Швейцария, в университета „Салгренска“, е проведено  проучване, публикувано в „Юръпиън Хард Джърнал“, при което в продължение на 15 години е  изследван социалният живот на 741 мъже,страдащи от сърдечно-съдови заболявания. Учените стигат до извода, че мъжете с най-голяма степен на така наречената  „социална интеграция“ са най-защитени от повторни инфаркти.

От направени проучвания се установява, че самотните хора не спят добре, а както е известно недостигът на сън намалява глюкозния толеранс, повишава нивата на кортизола и увеличава възможността симпатиковата нервна система да се активира и да предизвика реакцията „бий се или бягай“. Би могло да се направи извода, че тялото на самотния човек страда. Самотата понижава имунния отговор на организма, съпротивителните му и самовъзстановителни сили. Ако се излекуваме от самотата, е напълно възможно и тялото ни да се възстанови.

Макар да имаме потребност от компанията на други хора, за да се радваме на добро здраве, това, от което истински се нуждаем, са здравословни, искрени взаимоотношения, които да ни позволят да бъдем себе си. Това провокира отделянето на хормоните окситоцин, допамин и ендорфин, които водят до усещане за физическо, психическо и социално благополучие на индивида.

Автор

Още по темата

Все още няма достатъчно публикации по темата
Skip to content