47-годишната Оксана Шаповал от Киев планира пътуване до България много преди войната. През лятото на 2021 г. тя се запознава с българин Румен в Одеса и се подготвя да заживее с него. Но заради войната преместването се случва по-рано от планираното. Сега жената живее близо до българския град Казанлък. Историята на престоя ѝ в Украйна и напускането ѝ в първите дни на войната е много драматична: тя преживява двоен удар от страна на роднините си. За разлика от предишните герои, Оксана решава да разкаже историята си сама, веднага след като научава за проекта.
Преди войната Оксана живее в Киев, работи във фармацевтична компания и често пътува до България, за да посети бъдещия си съпруг Румен. Спортува и ходи на басейн. Майка ѝ е рускиня, а баща ѝ – украинец. Сега майка ѝ живее в Черниговската област, граничеща с Русия, а сестра ѝ – в Чернигов. Оксана се завръща в мирна Украйна за последен път на 20 февруари 2022 година, а четири дни по-късно избухва войната, което води до преждевременното ѝ заминаване. Жената живеела с роднините си, чието жилище се намирало на около 7-10 км от Гостомел – един от първите градове, засегнати от мащабни руски въздушни нападения. Преди това тя е продала апартамента си, защото не е смятала да продължи да живее в Украйна.
Оксана казва, че е имала много добра работа. Планирала е да работи там до май и след това да замине за България. Но заради войната заминаването става два месеца по-рано.
Украинката казва, че има роднини в Русия: чичо и братовчед. Последният е руски военен пилот от транспортната авиация.
„С братовчед ми израснахме заедно от деца и имахме много добри отношения. След последното ми посещение в Украйна вече се говореше, че ще има война. Затова реших да му пиша. Писах му: „Андрей, моля те, кажи ми: наистина ли е толкова зле? Наистина ли е необходимо да опаковам авариен куфар и да се подготвям за най-лошото?“ Знам, че не може да говори направо, че всичко трябва да се пита внимателно. И какво прави брат ми? Той ми изпраща различни отвратителни видеоклипове. На един от тях е изобразен плъх, който дъвче украинското знаме. Бях шокирана. Попитах го защо ми го е изпратил, казах му, че е неприятно, и с това разговорът приключи„, – разказва украинската бежанка.
„Никога няма да забравя как се чувствах, когато войната започна“
На 24 февруари Оксана се събужда от необясним шум и нетипична активност от страна на съседите си. „Някой се кара, някой крещи, наоколо има някакъв необясним шум. Не разбирах какво се случва, защото беше пет сутринта. Тогава леля ми дойде при мен и ми каза, че е започнала война, че Киев е бомбардиран от руски самолети [всъщност не самолети, а руски ракети са ударили военни командни центрове и летища в цяла Украйна]. Това, което почувствах, дори не беше шок. Беше нещо, което е невъзможно да се опише„, — казва украинката.
Първото нещо, което Оксана решава да направи, е да изтегли всички пари от картите си, защото трябва да стигне до границата, тъй като вече знае, че няма друга възможност, освен да отиде в България. Тя чула от свой колега за зверствата и грабежите, извършени от руснаците в Донецк през 2014 г., затова решила да не остава в Украйна.
За половин час жената набързо слага багажа си в авариен куфар, като поставя на първо място работния си лаптоп и документите си.
„За да се съвзема, отидох в кухнята за кафе. Спомням си, че стоях до прозореца с чашата си и виждах как руските „МиГ“-ове летят един по един към Гостомел. Веднага изтичах до банкомата„, – говори Оксана.
Жената разказва, че е имало огромни опашки за парите. Тя казва, че хората са се държали учтиво, но са останали безмълвни. Тя вижда в очите им тревога и страх.
След това Оксана дълго убеждава роднините си да напуснат. Дълго време се колебаят, защото имат луксозен апартамент, добре платена работа и като цяло, според нея, са обсебени от материалните неща. Междувременно зад прозореца се чуват експлозии. Накрая, след дълги разговори, Оксана и нейните чичо и леля напускат Киев.
Жената и нейните роднини прекарват нощта на 24 срещу 25 февруари в къщата на свой познат в село близо до Киев. Но в три часа сутринта ги събужда мощна експлозия и те без колебание продължават. Заради огромните задръствания пътуването до границата отнема два дни.
„Роднините ми показаха омразата си към мен, оставиха ме насред улицата и си тръгнаха“
Когато семейството пристига в Закарпатието, на 30 км от румънската граница, поведението на роднините на Оксана се променя по неизвестни причини. Те внезапно отказват да заминат за чужбина и не се съгласяват да я отведат до границата. И това въпреки факта, че жената им е дала почти всичките си спестявания в гривни, а и е платила за бензина.
„В Хуст, Закарпатска област, намерихме свободен апартамент, но роднините, като го видяха, казаха, че не им е удобно там и ще търсят нещо друго. Излязохме навън и аз казах на леля ми: „Заведи ме до границата, а после прави каквото искаш.“ Леля ми отвърна с омраза, която не очаквах: „Няма да ходим никъде. Вие имате свои задачи, а ние – наши. След това се посъветваха помежду си, а после просто се качиха в колата, обърнаха се и си тръгнаха, оставяйки ме насред улицата вечерта в непознат град„, – разказва бежанката.
„Със сълзи на очи паднах в краката на непознат и го помолих да ме заведе до границата“
Оксана говори, че след като роднините ѝ избягали, тя стояла известно време объркана и не знаела какво да прави. Но след известно време в двора влязъл някакъв човек. „Втурнах се към него в истерия и му казах: „Моля те, заведи ме на границата с Румъния. Ще ти платя, колкото искаш.“ Разплаках се, паднах в краката му… А той каза: „Спри да плачеш, стани, ще те взема, просто трябва да се прибера за няколко минути“. Той влезе вътре и изчезна. Дори не си разменихме телефонни номера„, – спомня си украинката.
„Когато разбрах, че шофьорът е наркоман, помислих, че ще ме ограбят“
Отчаяна, тя се приближила до едно момиче, което стояло наблизо, пушело и видяло всичко със собствените си очи. Тя пита дали познава този мъж. „Да, знам го, това е наркоманът Саша“, отговаря тя.
„Когато чух това, си помислих, че ще бъда ограбена. Носех със себе си лаптопа си, който струваше хиляда долара„, – казва украинката.
Накрая Оксана помоли това момиче да отиде до къщата, да намери шофьор и да тръгне с нея. Тя се съгласи. Когато стигнали до граничното село, те взели със себе си още един местен човек, защото шофьорът не знаел къде точно се намира граничният пункт. „Те не само ме закараха до границата, но и ме наредиха на опашката за преминаване, купиха ми вода. Бях много благодарна и ме обзеха емоции, че собствените ми роднини са се отказали от мен, а други хора са помогнали„, – признава Оксана.
Общо взето, тя стои на границата в продължение на шест часа. В Румъния тя трябвало да чака Румен от България, затова доброволци изпратили жената да пренощува в манастир.
За разговорите с руски роднини
Сутринта на 28 февруари, когато Оксана вече е в Румъния, й се обажда чичо й, брат на майка й, който живее във Воронеж, Русия, и я пита какво се случва в Украйна. Той още не знае, че жената е заминала за чужбина заради войната. „Казах му, че сме бомбардирани от руски войски и че съм напуснала Украйна заради заплахата за живота ми, а той ми отговори, че всичко това са фалшификати. Бях в шок. Разказах му, че съм напуснала Украйна заради войната и че съм била в Румъния, че съм чула експлозиите и че съм видяла всичко това пред очите си. Той нямаше какво да каже и се сбогува„, – разказва бежанката.
„Не разбирах какво не е наред с тези хора. Жив свидетел на трагедията му разказва, а той говори за някакви фалшификати„, – чуди се тя.
След това жената получава обаждане от брат си, който не само живее в Русия, но и е руски военнослужещ. Освен това синът му учи във военно авиационно училище. По времето, когато е написана историята, той е в четвърти курс.
„Казах му същото, което казах и на чичо ми. Той отговори, като каза нещо за политиката, че всичко това е пуснато от Америка и т.н. На което аз отговорих: „Андрей, спирам всякаква комуникация с теб. Мога да ти кажа само едно: не дай си Боже, ако ти лично долетиш тук и ни бомбардираш, убивайки своите сънародници, своите роднини. В крайна сметка майка ми и сестра ми са останали в Украйна. Моли се също така синът ти да не лети някъде над Киев или над друг регион на Украйна. Ако си нормален човек, офицер, имай чест – подай си оставката. Напусни службата, ако имаш съвест, сърце и душа“. Той отговори, че нищо не разбирам. От този момент нататък вече нямам брат„, – разказва Оксана. В очите ѝ има сълзи, а в гласа ѝ – тъга и отчаяние.
„Сънувах нашите предци. Те стояха един до друг и плачеха“
На следващата нощ след тези разговори тя сънува мъртви роднини. Много от тях се сражаваха и във Втората световна война. Разказвайки съня си, Оксана се разплаква.
„Сънувах баба си – тя се е сражавала от 1941 до 1945 г., била е зенитчик – и дядо ми, който също се е сражавал. Сънувах, че те стоят един до друг в средата на къщата и плачат. Нашите предци са плакали, защото сега се случват такива неща“, – казва тя.
„Късмет беше, че имах къде да отида“
Оксана казва, че е имала късмет, защото е имала къде да отиде и кого да посети. Освен това тя харесва България. „Когато дойдох тук за първи път, тази страна ми се стори толкова спокойна и дружелюбна. Климатът в нея е топъл. Казанлък е красив град. Тук виждам бъдещето си. Тук имам половинката си, така че вече ще сме заедно в България„, – казва украинката.
След преместването си Оксана за известно време работи дистанционно за украинци, но след това напуска. Тя не поддържа почти никакви контакти с роднините си в Киев, които я изоставили насред Хуст, Закарпатска област – казва, че те не са подходящите хора, на които да разчита. От друга страна, чичо ѝ от Воронеж се извинява, че не е повярвал на думите ѝ, и Оксана възобновява контактите си с него.
Въпреки престоя си в България, украинката мечтае за бърз край на войната и не разбира откъде идва толкова голяма омраза към руснаците. „Защо в действията им има толкова много омраза? Толкова много тормоз? Едно е, когато воини се борят срещу воини. Но защо да измъчвате цивилни? Защо изнасилване? Как да обясним това? Какво сме им причинили? Ние защитаваме земята си„, подчертава Оксана.
Проектът „БЛИНФО – глас, който се чува” се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Синергиа и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
