Наталия Лисовска, на 46 г., от Киев, е с увредено зрение. Работи като масажистка и дори отваря салон за масажи заедно със съпруга си Николай. Но заради войната, в чието начало тя не вярва, е принудена да замине за чужбина, за да запази здравето си, тъй като е преживяла рак малко преди нейното начало и се е нуждаела от спокойствие. Но Николай и семейството го не разбират Наталия. Сега съпругът ѝ я смята за „предателка“ и иска развод, а Наталия междувременно гради нов живот в Ирландия, като активно учи английски, пътува и печели пари от масажи.
Животът на Наталия е истинска борба: всеки път тя преодолява някои трудности, но се появяват други. Родена е във Вознесенск, Николаевска област, и завършва специално училище за слепи в Одеса. Иска да работи като учителка по руски език и литература, но поради финансови проблеми не успява да завърши образованието си.
«Въпреки че бях приета с държавна поръчка, парите ми бяха необходими за други нужди. Родителите ми не можеха да ми помогнат, защото работеха в Украинското дружество на слепите с малки заплати. Така че след известно време бях принудена да напусна обучението си и да започна работа в предприятие„, — разказва жената.
Изкарване на прехраната с търговия
Наталия се отказва от университета и се връща в родния си Вознесенск. Междувременно в нейното предприятие започват проблеми: на работниците се плаща не в пари, а в капачки за консерви, които се произвеждат там. Така в продължение на седем години, от 1996 до 2003 г., Наталия печели пари от търговия. „Имах приятелка, но за съжаление тя вече е мъртва. Двамата с нея ходехме в Русия. По онова време всички се занимаваха с търговия, така че и ние не бяхме изключение. Пътувахме до Русия с електрически влакове. Оттам носехме ядки, олио и маргарин, а оттам – спално бельо, халати и пижами„, — казва Наталия.
Жената допълва, че основно е пазила торбите, а приятелката ѝ е търгувала директно, защото е имала най-добър процент на зрение.
Неуспешен брак: „Съпругът искаше да остане близо до майка си“
През 2003 г. Наталия се запознава с първия си съпруг Роман от Чернигов. Тъй като във Вознесенск нищо не я задържа, тя продава апартамента си там и се премества в новия град. „Аз, както всички момичета, си мислех, че вечно ще съм с един мъж и това е любовта. Така че се съгласих да се преместя без никакви проблеми„, — признава жената.
Но в Чернигов няма работа за нея, затова семейството се премества в Киев, където работи в едно от предприятията на Украинското дружество на слепите. Четири години и половина живеят в стая под наем. „Тогава Роман реши да се прибере у дома. Той каза: „Искам да се прибера у дома при майка си, не искам да работя тук“. И аз реших да остана в Киев. Ходих да го видя няколко пъти, но после реших, че като сме разделени, това не е семейство: той си седи вкъщи, без работа, с една пенсия, а аз ходя насам-натам. Затова се разделихме„, — казва жената.
Вторият брак, разкъсан от войната
Малко след развода Наталия среща втория си съпруг, масажиста Николай. След това, през 2009 г., тя се записва в колеж по масаж, където учи три години. Дипломира се с отличие. В продължение на шест години работи в поликлиника, а след това заедно със съпруга си отварят собствен салон за масажи. Работи и като масажистка в различни салони и посещава пациенти по домовете. Започва да се специализира като физиотерапевт и ерготерапевт, но по време на следването си е диагностицирана с рак, чието лечение отнема много време, така че в крайна сметка не завършва магистратура и има само бакалавърска степен. Но тя продължава да работи чак до избухването на войната. Освен това тя посещава лекар на всеки шест месеца и си прави необходимите изследвания, тъй като е изложена на риск и трябва да се грижи за себе си.
„В нощта преди началото на войната не можах да заспя“
На 23 февруари, в деня преди началото на войната, Наталия отива на маникюр. В този момент в салона е включен телевизорът, от който тя чува новината, че в Украйна се подготвя извънредно положение. А вечерта собственичката на салона, в който Наталия наема офис, ѝ казва, че утре започва война. „Тя казва: „Наталия, не знаеш ли, че утре започва война?“ А аз ѝ казах: „Какво говориш, няма да бъде война“, — разказва Наталия и добавя, че напрежението в този ден е било много силно, макар да не е вярвала във войната.
През нощта на 23 срещу 24 февруари Наталия не може да заспи. Според нея силното напрежение я е накарало да се страхува. А на сутринта чула от лелята на съпруга си, че е избухнала война. Но те не чуха първите експлозии.
„Когато реших да замина за чужбина, съпругът ми ме нарече предателка“
От началото на войната Наталия е в Украйна за десет дни, а след това заминава за чужбина. През цялото това време тя живее в напрежение, спи в коридора и много се моли. Заминаването в чужбина ѝ е наложено насила. „Осъзнах, че не мога да бъда нервна, защото имам рак. Така че през цялото време търсех начини да си тръгна. Исках да отидем като семейство. Първоначално всички се съгласиха да напуснат, но когато научих цялата необходима информация, първо свекърва ми отказа да напусне, а след това и съпругът ми„, — разказва Наталия.
„Казвам на съпруга си да дойде с мен, а той в отговор ме нарича предателка. Той казва: „Не можеш ли да го преодолееш? Къде отиваме? Кому сме нужни там?“ И това е било още когато Буча, Ирпен, Гостомел са били окупирани, когато ракети са удряли Киев. И почувствах, че това напрежение и нервност започват да ме побъркват. Много се страхувах да не би да имам рецидив„, — признава тя и добавя, че е получавала упреци не само от съпруга си, но и от свекърва си и леля си.
До последния момент Наталия убеждава Николай да тръгне с нея, но след това не издържа повече, взима куфара с най-важните си вещи и напуска дома си. Доброволци я закарват до гарата, а след това се вози с влака до Лвов и пътува до чужбина.
Три държави и нов живот
След като остава в Лвов за няколко дни, Наталия заминава за Италия на 11 март с група други слепи и слабовиждащи украинци. Там, благодарение на местната църква, те получават храна и настаняване. „Отнасяха се с нас като със семейство„, — така Наталия описва отношението към украинците в Южна Италия.
Но Наталия не остава за дълго в Италия. Три седмици по-късно й се обажда приятелка и й казва, че има възможност да работи като масажистка в Германия. Жената казала „да“, защото искала да работи, но в Италия имало проблем: италианците се бавели с издаването на необходимите документи. „Когато заминах, документите още не бяха издадени„, — казва бежанката.
В Германия работата също не се получава. Работата е предложена от турски гражданин. Но когато Наталия пристига и приятелката ѝ се обажда в салона му, управителят не е там, а асистентът му отказва да наема украинки. Затова жената остава за известно време в разпределителен център за бежанци в Берлин.
„Още преди да заминем за Германия, наши приятели бежанци ни разказаха за Ирландия. Казват, че има добро отношение, големи социални плащания и ти дават място за живеене. Затова реших да се преместя там„, — казва тя.
Живот в Ирландия
Наталия пристига в Ирландия на 6 април. Още на летището тя получава всички необходими документи — временна закрила, застрахователен номер, медицинска карта и стартов пакет от местния мобилен оператор. След това взех автобус до град Нюбридж. Там украинците бяха настанени в специално пригодена стая. Те имаха всичко необходимо, за да живеят. Първоначално им се предоставя разтворима храна, но след един месец им се дават електрически печки в стаите, за да могат сами да приготвят храната си. В тях са инсталирани също перални машини и сушилни за дрехи. Бяха оборудвани детска площадка и стая за игра, а също така бяха внесени компютри. След това раздадоха и лаптопи на всички желаещи.
„Всичките ми медицински прегледи бяха в Ирландия. Получавам инвалидна пенсия. Първоначално ни плащаха 206 евро седмично като временна закрила, а след това 208 евро седмично като пенсия за инвалидност„, казва Наталия.
Жената изучава английски език на три места: в училище в Бразилия, където е създадена специална група за слепи и слабовиждащи украинци, в ирландско училище и в местен център за слепи. И докато в училищата се изучава говорим английски език и всичко се запомня наизуст, центърът за слепи се фокусира върху изучаването на писмен английски език на Брайловата азбука, която се използва от незрящите хора.
„Настаняването беше осигурено от семейство, което наистина искаше да помогне на украинците.
След това Наталия се премества от сграда, специално пригодена за украинци, в дома на загрижено ирландско семейство. „Имаше една стая на територията на къщата им. Когато научават за войната, те наистина искат да помогнат на украинците и я превръщат в студио с отделен вход. Апартаментът разполага с всичко: мебели, спално бельо, душ, тоалетна, кухня — всичко за живеене. Семейството помагаше и с покупките на хранителни продукти„, —споделя впечатленията си бежанката.
„За работата помогнаха украинка и естонка“
Наталия не живее само от социални помощи. Тя също така работи — прави масажи. Един от хората, които й помагат в работата, е Татяна – украинка, която преди много години се е преместила от Запорожие в Ирландия. „Тя има свободна стая в къщата си. Всеки уикенд тя ме води при нея. Нося маса за масаж със себе си и правя масажи там. Татяна работи във фабрика за шоколад, където освен ирландци работят и много чужденци. Масажирам предимно приятелките ѝ от фабриката и така печеля пари. Когато работя, Татяна ме връща обратно„, казва Наталия.
Запознава се и с естонката Надежда, която също живее от дълго време в Ирландия. Благодарение на нея Наталия от време на време прави масажи в местен салон. Тя иска да преподава масаж в местен център за слепи.
„Няма къде да се върна“
Наталия признава, че Украйна ѝ липсва, но не мисли да се връща. Но тя се подготвя да се регистрира в Ирландия като предприемач. „За съжаление, няма смисъл да се връщам в Украйна. Няма къде да се върна. Живеех в апартамента на съпруга ми, но той каза: „Ако дойдеш в Украйна, живей с когото искаш, но аз искам развод“. Затова планирам да остана в Ирландия, да уча свободно английски, да преподавам и да правя масажи. Искам да работя тук, за да печеля пари, за да мога, когато войната в Украйна свърши, да си купя къща там. А с придобитите знания по английски език ще имам повече предимства. Ще се увеличи и броят на хората, които ще имат нужда от физическа рехабилитация„, — обобщава 46-годишната украинска бежанка Наталия Лисовска.
Тя е много благодарна за гостоприемството на Ирландия и вярва, че Украйна ще спечели тази жестока война и ще процъфти.
Проектът „БЛИНФО – глас, който се чува” се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Синергиа и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
