„Войната преобърна живота ни на 180 градуса“
38-годишната Марина Жуковска от Днипро е майка на три деца, едното от които е с тежко увреждане, причинено от рядко заболяване. Преди войната се занимава с бизнес, блогърство и доброволчество. Заради войната тя и семейството ѝ заминават за Гърция. Похарчила е всичките си спестявания за пътуването и сега трябва да живеят със заплатата на нейния съпруг, тъй като Гърция не предоставя никакви социални помощи на бежанците от Украйна, избягали от войната.
Марина има две четиригодишни момчета и деветгодишно момиче, което не може да говори поради тежко заболяване.
„Преди войната живеехме в Днипро. Съпругът ми работеше в частна фирма, а аз се занимавах с производство на шапки. Водех блог, който се разрастваше бързо. Там популяризирах украински марки и местни заведения. Отглеждах и деца„, – разказва тя за живота си преди войната.
Жителката на Днипро се занимава и с доброволческа дейност: помага на семейства на деца с увреждания. Сега Марина се чувства неудобно, че има нужда от помощ в чужда страна.
Марина и семейството ѝ често пътуват из Украйна. Вместо да наема къщи или хотели, тя предпочита да отсяда на палатки. Те също така ежегодно посещават санаториум в Скадовск, Херсонска област. През 2022 г. те искат да предприемат първото си пътуване в чужбина с децата си, но войната им пречи.
Последната предвоенна почивка
На 8 февруари, четиринадесет дни преди началото на войната, Марина и съпругът ѝ за първи път заминават на почивка в Египет, като оставят децата при бабите им. „Тогава не вярвахме на приказките за война, но когато се върнахме в Украйна и авиокомпаниите спряха да летят след това, бяхме напрегнати„, – казва Марина.
Украинските и международните авиокомпании започнаха да спират полетите над Украйна от 12 февруари поради високия риск от военни действия, но въздушното пространство над страната остана отворено до 24 февруари – датата на пълномащабната руска инвазия. Марина се завръща на 14 февруари, а от 15 февруари почти всички въздушни пътувания в Украйна са преустановени.
След завръщането си семейството на Марина живее обикновен живот и не си готви спешен куфар.
Събужда се от експлозии на летище и във военна част
В ранните часове на 24 февруари съпругът на Марина заминава на работа. Минути по-късно жената се събужда от експлозиите на летището и по военната част в близост до дома ѝ. Руснаците нанесоха удари по тези съоръжения почти веднага след като руският президент Владимир Путин обяви война.
„Бях вкъщи с трите си деца и със сълзи на очи гледах през прозореца как съседи и жители на други къщи напускат града с куфари„, – разказва жената.
Съпругът на Марина ѝ се обажда и ѝ казва да си остане вкъщи, защото изходите от града са затворени. В резултат на това от сутринта на 24 февруари до началото на март жената и децата ѝ остават на закрито, но съпругът продължава да ходи на работа.
„Градините и училищата бяха затворени, беше опасно да се излиза от къщи. Спяхме с децата в коридора“, – споделя спомените си жената от Днипро.
Без ясни планове, но напускат Украйна
Марина разказва, че с течение на времето започнала да губи разсъдъка си. „Децата плачеха и не разбираха какво се случва, затова в началото на март решихме да напуснем Украйна за няколко седмици. Нямаше ясни планове, основното беше да си тръгнем„, – казва тя.
Семейството взело със себе си само топли дрехи, присъединило се към колона от автомобили и потеглило към границата в област Черновци.
„Пътят е адски труден“
Марина описва пътя от Днепър до границата като ад. „Задръстванията бяха безумни, почти никъде нямаше бензин. По време на полицейския час спирахме в населените места и молехме местните жители да останат да пренощуват. Понякога просто прекарвахме нощта в колата. На моменти нямаше какво да ядем, а в задръстванията бяхме блокирани по седем часа„.
Семейството пътува от Дннипро до границата за шест дни. Стоят на границата шестнадесет часа. Решават, че ще отидат в Гърция, защото тяхна приятелка живее там и е готова да помогне. Освен това в тази страна можели да си купят антиконвулсивното лекарство, което дъщеря ѝ приемала, докато в Украйна било невъзможно да го намерят дори с помощта на доброволци след началото на войната.
Семейството пътува през Румъния, България и Гърция, преди да се качи на ферибот до остров Крит. Това отнема още два дни.
Марина разказва, че семейството ѝ е похарчило всичките си спестявания за пътуването. Сега тя и децата живеят от заплатата на съпруга ѝ, тъй като Гърция не предоставя социални помощи на бежанците, избягали от Украйна заради войната.
„Гърците упрекват мъжа ми, че не се бие“
Семейството на Марина е изправено пред трудности в Гърция. Тя казва, че собственикът на жилището, което са наели, ги е помолил да се изнесат, тъй като е планирал ремонт. „Не знам къде да се преместя, защото местата за настаняване тук, на остров Крит, са само за туристи„, – добавя тя.
Марина и семейството ѝ са се установили в малкия град Йерапетра на остров Крит. Там живеят повече от 12 000 души. Съпругът ѝ работи в предприятие за преработка на зеленчуци, тъй като в града има много оранжерии, в които се отглеждат зеленчуци за износ. „Той работи като товарач и шофьор. Работи всякаква работа, защото без владеене на езика е невъзможно да се намери висококвалифицирана работа. Мнозина упрекват съпруга ми: „Защо не се биеш в Украйна, а бягаш? „, – оплаква се бежанката.
Откакто в Украйна е въведено военно положение, мъжете в наборна възраст почти не могат да излизат в чужбина. Изключение правят мъжете, които не са годни за служба, многодетните мъже и бащите на деца с увреждания.
Марина смята, че гърците се отнасят зле с чужденците. „По пътя си срещнахме много добри хора, но и някои измамни гърци. Някои от тях демонстрираха пренебрежително отношение към украинците, сякаш са бездомници. Но хората навсякъде са различни, не ни разбират„, – казва жената.
Без рехабилитация за детето и без пари за езиков курс
Марина казва, че в Гърция, за разлика от Украйна, няма рехабилитация за дъщеря ѝ. „Тя е на девет години. Не говори, защото има тежка форма на умствена изостаналост. С нея не е лесно. Тя се нуждае от постоянни грижи, рехабилитация, масажи, физическо възпитание, занимания с логопед„. Марина се оплаква и добавя, че е изпратила детето си в специализирано училище, „но то прекарва там само времето от 8:00 до 13:00 ч. и е под надзор„.
Дъщерята на Марина има тризомия на двадесет и втората хромозома или синдром на котешкото око. Това е изключително рядко генетично заболяване, което варира в много широки граници. Марина разказва, че обикновено децата с това заболяване не се раждат и бременността се прекъсва в първия триместър. В Украйна тя получава лекарства за дъщеря си безплатно, но в Гърция ги купува с 10% отстъпка, като харчи по 30 евро на месец.
Научаването на езика също е проблем, казва жената. Няма безплатни курсове по гръцки език и няма достатъчно пари за платени такива. Така че те научават езика сами, въпреки че това не е лесно. Марина казва също, че преди войната е ходила на фитнес, но в Гърция няма пари за това. „Затова бягам сутрин и тренирам сама на брега“, казва украинката.
„Животът ни се преобърна на 180 градуса. Станахме различни“
В Гърция Марина започва да се занимава с нов вид изкуство – работа с епоксидни смоли. Тя излива плотове за масички за кафе и големи часовници, предимно на морска тематика. „Но не мога да започна да печеля пари от него. В Гърция е трудно за чужденци да започнат бизнес“, – признава жената.
Сега петчленното семейство живее само от заплатата на съпруга ѝ. Марина казва, че е мислила да смени страната, но не иска да преживява още един стресиращ момент, а и от финансова гледна точка преместването е скъпоструващ процес. „Живеем за днешния ден и не знаем какво ще се случи утре. Животът ни се обърна на 180 градуса, станахме съвсем различни хора. Единственото хубаво нещо е, че ние и нашите роднини сме живи и чакаме края на войната, разбира се, с победата на Украйна. Много ни липсва домът„, признава Марина Жуковска.
Проектът „БЛИНФО – глас, който се чува” се осъществява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по Фонд Активни граждани България в рамките на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Синергиа и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
