Разговаряме с Д-р Димитър Георгиев, основател на Паралакс Лайф Сайънсис, компания в сферата на природните науки. През годините дружеството влага средства в над 10 различни български малки предприятия – основно новосъздадени, и подпомага развитието им. Сферите на интерес са най-вече в областта на медицинската генетика, развитието на лекарства, медицинската наука, персонализираната медицина. Дружеството оперира със собствени средства и залага на експертизата на учредителите си, както и на съдействието на експерти от Европа и САЩ, които подпомагат развитието на компаниите. Паралакс лайф сайънсис има пропорционална на възможностите на дружеството програма за корпоративна социална отговорност и работи с две социални компании, няколко неправителствени организации и едно училище за хора с увредено зрение. Член на БФБЛ – Български Форум на Бизнес Лидерите.
Какъв е вашият досег с незрящи хора – като дарител, работодател,
презентатор на техни умения, приятел…?
Като баща на незрящо дете, работодател на хора със зрителни увреждания и системен спомоществувател на редица инициативи и проекти свързани с тях мога да кажа, че животът и ежедневието ми са тясно свързани с темата. Важно е да отбележа, че досегът с хора с увреждания изисква специфични умения, както бизнес, така и свързани с емоционалната интелигентност.
Как най-лесно могат да се сближат и да се опознаят хората в бизнеса и
хората с увреждания, за да си взаимодействат по-добре?
Само чрез лична среща и опит. Хората от бизнеса все повече се отварят към темата за солидарността и подкрепата, както и за социалното предприемачество, което на свой ред означава хората с увреждания да се насърчат да бъдат инициативни и отговорни, да създадат собствен бизнес проект, който да развиват. Особено важно е човекът с увреждане да си е направил проучване, за да има реалистични очаквания и да е подготвен за бизнес ситуации, в които е необходимо да имаш освен знания и самочувствие, но също така и качества и умения като организираност, бързина и яснота.
Кои са най-трудно преодолимите стереотипни нагласи, които хората в
бизнеса имат спрямо хората с увреждания и обратно? Как могат да се
преодолеят те?
От страна на бизнеса е фокусът върху увреждането, а не върху талантите и възможностите. От страна на хората с увреждания е заучената безпомощност и нагласата, че всички са длъжни да оказват помощ, което е само частично вярно. В крайна сметка от взаимната си среща и двете страни могат само да спечелят, стига да имат ценности и мотивация в тази посока, вместо да презюмират стереотипите си.
Ако във Вашия екип влезе човек с увреждания, как бихте подготвили
хората в него за това, какво бихте им казали?
В нашия бизнес това не е условност, а факт. Регулярно имаме стажанти със зрителни увреждания, които често изненадват зрящите си колеги с умения като концентрация, бързина и ефективност. Провеждали сме тематични екипни обучения, включително разходки в градска среда със завързани очи, за да влязат „в обувките“ на незрящите, както и вечери в пъна тъмнина в специализиран ресторант. Досегът на служителите с човек с увреждане и по-специфично със зрително увреждане има много положителен ефект – преодолява се обичайното съжаление и неудобство от увреждането в другия човек и промяна на нагласата, включително и към себе си. Неведнъж от колеги съм чувал израза „Този човек няма зрение и се справя, а пък ние се оплакваме…“, което добре отговаря на въпроса ви.
А как бихте предразположили самия човек с увреждания за това, което му предстои в този екип?
Доверието е водеща ценност. Разговаряме, че всички се учим в движение, но никога не сме сами, винаги сме екип, на който можем да разчитаме за подкрепа и обратна връзка. Важно е да се отбележи, че с хората със зрителни увреждания трябва да се обяснява повече и да се говори с повече детайли, поради самата специфика на липсата на зрение.
Срещали ли сте некоректно отразяване на проблемите на хора с увреждания в медиите? Как следва да се реагира, когато нещо е изопачено?
Изопачаването се среща често и най-вече в социалните дигитални канали. В медиите това се случва когато самият журналист няма лично отношение, пише стереотипно и без старание. Надявам се все повече медии да имат ресорни журналисти по темата за хората с увреждания.
Има ли ситуации, в които дори човек с големи финансови възможности е безпомощен да помогне?
Ще отговоря така – дори да има безлимитен бюджет за хората с увреждания в България, проблеми пак ще има. Защо е така? На първо място, защото не всички проблеми възникват и се решават с финанси. Бизнесът няма как да помогне, ако отсрещната страна не желае. Създаването на отношения, взаимодействие и мотивация са основата, върху която може да се гради взаимно доверие и тогава идва и финансовата подкрепа и ангажимент на бзиенса.
Как най-умно може да се инвестира в социални проекти в България,
свързани с промени в нагласите?
Вече го казахме по един или друг начин, накратко това е социалното предприемачество с фокус върху постигането на устойчивост във времето. Бизнесът знае кога и как да инвестира и инвестицията е преди всичко в лично отношение, време, усилия и финанси. Тук ролята на държавата е да не пречи, без излишна администрация, сложни процедури и насърчаване на безпомощността на социално уязвимите групи, тъкмо обратното – да създаде условия за развитие и да стимулира проактивността на всеки един човек с увреждане.
Какво според Вас трябва да се направи в нашата бизнес среда, за да се
отвори тя повече за бежанците от Украйна и тяхната реализация в
публичната сфера?
Прави се много, дали е достатъчно не мога да кажа. Във всеки един случай виждам ситуацията като възможност, а не като проблем. Тук отново е необходимо желание от двете страни.
Доколко нашето общество е солидарно? Как може да се оцени способността на хората към емпатия и приемане на различията помежду ни?
Противоречията са част от националната ни характеристика. Българите са емпатични и солидарни, но заедно с това мнителни и песимистични. Това навярно има своите исторически причини. В България има още много дълъг път, който да се извърви, но не поединично, а заедно, някои с бял бастун, други в количка, но винаги заедно!
