Сейхан Ибиш – доставчикът на храна с голямо сърце

Александър Николов е управител  на фирма Фрийстрийтс ЕООД и е работодател на човек, останал без крайници. Сейхан Ибиш е човек  неравностойно положение, от малък е израснал по институции. Определя се като човек, борещ се с трудностите на живота. Преди година се премества в София, за да се развива. Благодарен е на Александър Николов, че му е дал шанс за развитие като доставчик на храна по домовете, който макар и без крака, успява да си върши работата с любов и отдаденост.

Как се намерихте със Сейхан? През сайт за обяви ли? Знаеше ли преди срещата ви, че той е в инвалидна количка?

Да, през такава платформа видях кандидатурата му, одобрих я и се уговорихме за интервю, но не знаех, че е човек в неравностойно положение. Когато го очаквах за среща видях, че към мен идва човек с инвалидна количка и си мислех да му предложа помощ,а той дойде и каза: „аз съм Сейхан, за интервюто за работа“. Бях доста изненадан, Приклекнах до него и го попитах, сигурен ли си, че ще се справиш? Отговорът му беше съвсем уверен каза ми: „Не се притеснявай, ще се справя“. Това ме убеди и реших да му дам шанс.

А случвало ли се е друг човек с увреждане да идва на интервю или това беше първия такъв случай?

– Това беше първия такъв човек, после помогнахме и на един негов приятел също в неравностойно положение да си намери работа.

Какво би казал на работодателите, които се колебаят да вземат на работа хора с увреждания?

– Няма разлика между хора с увреждания и такива, които нямат. Нека дават шанс, има една статистика, която показва, че хората без увреждания могат да се окажат много по-несериозни, отколкото тези с някакви дефицити. Моите наблюдения са, че хората с увреждане, ето например Сейхан са много по-мотивирани да работят, да печелят и да се доказват.

Липсата на мотивация според теб на какво се дължи?

– Всичко се корени в характера на човека според мен. Бих препоръчал на другите работодатели да усетят човека какъв е, да го преценят, да го погледнат в очите, да усетят душата на човека, аз давам шанс, правя всичко, което е по силите ми още едно Божие чадо да има шанс за добър живот, защото слънцето грее за всички на земята.

Какво би казал на хората с увреждания, които не се осмеляват да си търсят работа и си стоят само у дома? Някакви думи за насърчение?

– Бих ги уверил, че ако търсят, винаги ще намерят човек, който да ги оцени, ако вярват в себе си, със сигурност ще се справят и то по-добре от тези, които нямат увреждания, но трябва да вярват в силните си качества и да ги развиват.

Сейхан, ти какъв съвет би дал на хората с увреждания?

– Никога да не се отказват въпреки трудностите. Да не мислят, че не могат, защото те могат много неща, трябва да имат силна воля и хъс.

Ти от къде черпиш твоят хъс?

От живота.

Имаш ли някакви думи за мотивация, като се събудиш сутрин?

– Не, не го мисля, а директно действам, защото колкото го мисли човек, толкова е по-склонен да се откаже. Винаги действията са ключови.

Сигурно преди да срещнеш господин Николов си ходил на още други интервюта за работа? Как са те приемали хората?

– Ходил съм на много интервюта, приемат ме така, все едно съм от друга планета. Започват да ме убеждават, че не ставам, директно ми показват, че нямам шанс.

И това отношение само заради увреждането ти ли е според теб?

– Определено само заради това, като видят, че съм без крака и директно смятат, че не мога да им върша работа.

От казаното може ли да се направи извода, че зрението е водещо в оценката за другите хора?

– Да, определено го мисля.

Александър, веднага ли когато погледнеш човека преценяваш какъв е той?

– Когато погледна човека, това ми позволява да получа информация на първо време, но винаги разговарям с него, и тогава преценявам мога ли или не да му дам работа.

Сейхан, имаш ли мечти, които не си сбъднал? Какво искаш да постигнеш още?

– Искам да стана IT програмист, да се запиша на такова обучение.

Имаш ли много приятели?

– Не, по- добре малко, но истински.

Лесно ли допускаш хора до себе си?

– Не.

Това може би се дължи на трудностите, които си преживял?

– Да, определено, точно така е.

Как се справяш с живота тук?

– Сега живея с един приятел, делим си разходите, а имам и приятелка.

Можеш ли д акажеш, че в момента се чувстваш щастлив?

– За момента, да. Дано това да продължи и за напред.

Александър, какво мислиш за щастието, какво е нужно на човек, за да бъде щастлив?

– По-скоро, това е посоката, в която тръгваме, когато сме направили този избор. Когато се научим да бъдем благодарни за нещата, които имаме, ние отваряме себе си за вселената. Винаги трябва да сме благодарни на Бога за това, което имаме, за времето, което ни остава, за хората до нас, за шанса, който ни е даден.

Как пандемията се отрази според теб на ценностите и вярванията на хората? Накара ли ги да станат по-добри?

– За съжаление тази криза настрои хората едни срещу други, което е много жалко.

Сейхан, какво би казал на хората с увреждания, които сега са загубили надежда и са се оставили на течението?

– Голяма грешка, никога не трябва да се оставят на течението, те трябва да се справят, защото ако не го направят, никой няма да им помогне, те сами трябва да се справят и да доказват, че могат. Да станат, и да направят нещо, да се развиват. Трябва да се борят, защото с пасивност нищо няма да се получи с живота им.

Александър, какво би казал на хората останали без надежда?

– Бих ги посъветвал да си я възвърнат, обаче в днешно време много от тях не знаят къде да я потърсят, ценностите се промениха, добродетелите вяра, надежда и любов както казва Св. Ап. Павел са на изчезване. Мисля си, че трябва да се стараем да обичаме ближния както себе си, така света би изглеждал по-приятно място за живеене.

Автор

Още по темата

Все още няма достатъчно публикации по темата
Меню
Skip to content