Каква е връзката между оптимизма и здравето?

Щастието е чувство и състояние на пълно задоволство и удовлетвореност от живота. Всеки от нас възприема щастието по различен начин, защото  то е въпрос на светоусещане, приемане на околните, както и на отношението на другите към нас. Именно позитивната психология, чийто основоположник е Мартин Селигман , се занимава с човешкото благополучие и начините, по които можем да увеличим трайно нивата на щастието в живота си.  .В теорията си Селигман доказва, че съществуват техники, чрез които всеки може да бъде научен да е оптимист. Всеки би могъл да промени възгледите си за приемане и обясняване на събитията от живота си. Според учения „да станеш оптимист се състои в това просто да овладееш поредица от умения за това как да разговаряш  със себе си, когато претърпиш лично поражение“. Нека помислим дали е меродавно твърдението, че да мислиш „добро“, непременно е свързано с това да се чувстваш „добре“ –  твърдение,  съвсем логично за много хора, но доскоро без обоснована научна подкрепа.

Как песимистичният стил се отразява на здравословното състояние на хората? Обикновено ги кара да смятат, че начинът им на живот не определя здравния им статус. Готови са да прехвърлят отговорността за здравето си върху лекарите, вместо върху собственото си здравно поведение и изборите, които правят.

Дали ранното възпитание в оптимистично мислене  би довело  до живот без болести? През 1995 година научен екип с участието на Гилхам, Рейвич, Джейкокс и Селигман започва програма, включваща преподаване на оптимистично мислене на ученици от началните класове. Досегашните резултати сочат, че обучението в оптимистично мислене намалява вероятността за поява на последващи депресии.

Можем да се запитаме дали оптимистичното мислене, придобито по време на боледуване, би подобрило здравето. Изследванията за влиянието на оптимизма върху депресиите показват, че подобен въпрос си струва да бъде проучен. Когнитивните терапии, насочени срещу негативното мислене, облекчават депресивните състояния и пречат за повторна проява. Следователно, подобни терапии, насочени към тежко болни, биха имали положителен ефект. Според друго научно изследване с участието на Селигман, публикувано през 1991 година, оптимизмът е свързан със степента на имунния отговор (силата с която имунната система отговаря на имунен дразнител).

Също е възможен и емоционален път между оптимизма и здравето. Обширната научна литература показва, че оптимизмът е несъвместим с депресиите, а други изследвания показват връзката между депресиите и лошото здраве и ранната смърт. Поне част от този последен път може да е имунологичен, твърди друг научен доклад от 1985 година. Вече започва да се вижда колко сложно е да бъде обяснена връзката между оптимизма и здравето.

Вероятно има и няколко когнитивни пътища между оптимизма и здравето. Оптимизмът не е отделно вярване, а част от сложна система от знания, които по различни причини имат влияние върху физическото благоденствие. Например, Изследвания на Дайкман, Беркбауер и Питърсън от 1995 година показват, че индивиди с оптимистичен обяснителен стил възприемат света като място с по-малко неприятности от техните песимистични събратя.

Друго обяснение за това защо оптимистичният начин на мислене има връзка с физическото здраве води към социална пътека. Хора с песимистичен стил на изразяване често биват социално изолирани, а социалната изолация ясно предсказва лошо здраве.

Нека споменем и проведеното  съвместно  изследване от американски учени от Медицинското училище към университета в Бостън,националния център за посттравматично разстройство към VA Boston Healthcare System и училището по обществено здраве T.H.Chan към Харвардския университет. Проучването е обхванало 69 744 жени и 1429 мъже. С доброволците е проведено проучвателно изследване, за да се оцени нивото им на оптимизъм, както и техните общи здравословни навици на живот-като начин на хранене, употреба на алкохол и тютюнопушене. Жените били проследени десет, а мъжете – трийсет години. Сравнявайки индивидите на база първоначалните им нива на оптимизъм, изследователите откриват, че най-оптимистичните мъже и жени постигат средно 11 до 15% по дълга продължителност на живота и имат 50-70% по големи шансове да достигнат 85 годишна възраст в сравнение с най-малко оптимистичните. Това проучване има силна значимост за здравеопазването, защото предполага, че оптимизмът представлява такъв психосоциален актив, който има потенциала да удължи човешкия живот. Не е ясно как точно оптимизмът помага на хората да постигнат по-дълъг живот, но изследователите смятат, че по-оптимистичните хора имат по-здравословни навици, което може да удължи живота им.

Автор: Теодора Хайверова

Автор

Още по темата

Все още няма достатъчно публикации по темата
Меню
Skip to content