Зефира Вълова: Музиката е взаимодействие между противоположности

Зефира Вълова със своята цигулка на фона на горски пейзаж

Представяме ви Зефира Вълова, професионален класически музикант с престижна международна кариера, артистичен директор на Фестивала „Изкуството на барока“, популяризатор на бароковата музика, педагог и социално ангажиран творец в ексклузивно интервю за Блинфо.бг. 

 

Какъв е шансът едно дете в България да обикне класическата музика, ако в семейството и средата му тя не се слуша? 

Класическата музика поражда страст у малки и големи, независимо от други социални критерии. Примери за извънредни таланти в немузикални семейства има в историята, а и в нашето време. Силата на това изкуство е да въздейства на емоциите и блажени са тези, които открият силата да въздействат или да бъдат подвластни на музикалните афекти. Класическата музика е общоприето понятие за произведения, изпети от класически школувани гласиве и на инструменти, каквито срещаме в симфоничния оркестър. Многообразието от жанрове и форми, обаче ни води към по-специфично разграничаване на предпочитанията. Ако в семейството няма интерес към класическата музика, би било редно образователните институции да го събудят у един млад човек. Нека култивираме този интерес, защото ефектът му е поразяващ. Често работя с млади музиканти от Венецуела – държава с масова престъпност, сложна икономическа обстановка и едно невероятно силно културно начинание – El SIstema. То цели приобщаване на деца в рискови зони към съвместно музициране, а не гангстерстване. Някои от тези деца днес не си служат с оръжие, а свирят на най-големите световни сцени.

Като организатор на събития, доколко мислите, че българите могат да работят в екип?

Българите могат толкова много неща, но съм притеснена за това какво искат. Не може да говорим за национални особености, когато става дума липса на образование, за формиране способността, за желание да се сътрудничи. В екип всеки трябва да има специфични компетенции, задъдлжения и отговорности и към другите. В последно време виждам българите неотговорни дори към самите себе си.

Коя според Вас е най-спешната реформа или политика, която трябва да се случи на държавно ниво, за да се подпомогнат класическите музиканти?

През последните 2 години се сблъскахме с проблеми, които не сме очаквали: затворени зали, отменени концерти, зелени сертификати…За да функционира един артист по принцип, той има нужда от време за самоусъвършенстване. В някои държави, като Франция например, това време се заплаща от държавата.

Как гледате на смесването на поп и рок с елементи от класическата музика?

В епохата на барока личности като Вивалди и Фаринели са имали популярност съизмерима с тази на днешните рок звезди. А от друга страна редица “класически” рок и поп групи взаимстват хармонични модели и дори мелодии от произведения от онова време. Музиката във всеки жанр изразява, има послание, което трябва да бъде разбрано. Смесени или чисти, стиловете имат своите ненадминати майстори и своя публика. Така наречените crossover проекти могат да приобщават нова аудитория, така че – защо не?

Познавате ли се с незрящи музиканти и ако „Да“, то има ли разлика в работата с тях, има ли нещо специфично, което да ги отличава от другите?

Впечатлена съм от таланта и постиженията на някои български музиканти, била съм на една сцена с певеца Ивайло Донков, познавам пианистката Елица Стефанова. Работата и контактът с тях ме правят щастлива и ме вълнува отдадеността, с която подхождат към изпълнителството. Сетивността им е богата и вдъхновяваща.

Немският философ Лайбниц казва, че „Музиката е невидимата аритметична дейност на един дух, който не знае, че брои“. Какво е музиката всъщност според вас?

Музиката е пристан, убежище, остров на изобилието, необятен свят, музиката е катализатор на емоциите, но и разгадаема структура от елементи. В най-съвършените музикални образци музиката е модел на взаимодействие между противоположности.

В света на зрението и образите се говори за „видимо“ и „невидимо“. Има ли музиката мисия да ни пренася в по-дълбоките пластове на душата отвъд образите?

На музикантите често ни се говори в образи. Прагматичността на човешкото съзнание често изпада в конфликт с интердисциплинарността на изкуството. Какво би била музиката без изобразителното изкуство и философията или архитектурата? Музиката е част от нашето съществуване и мисията й е да извиси душата. Тя може да лекува, може да вълнува и то не чрез образи. През 17 и 18 век, поощрени от трудовете на древните философи, композиторите били заети с теорията на музиката. Анализирали хармонията, интервалите, ладовете и силно се интересували как те въздействат на човека. Оказало се, че хората имат различни възприятия, но пък експериментирали с настройването на музикалните инструметни за да постигнат по-ярък контраст между хармония и дисонанс. Сравнявали музикалните “цветове” със състояния на духа.

И още един философски въпрос. Ако музиката е отговорът, то какъв е въпросът?

Музиката е отговор на всеки въпрос ненамерил своя словесна обвивка.

Повече за фестивала „Изкуството на барока“ можете да научите тук

Фото: Личен архив и БНР, Свилен Димчевски
Автор

Още по темата

Все още няма достатъчно публикации по темата
Меню
Skip to content